Category Archives: Поезия

Отворената скоба на е. е. къмингс

Целуни ме

От години си мечтая да чета е.е. къмингс – този странен американски авангардист, чийто край не можеш да хванеш, чийто ритъм често може да те побърка, но чиято тайнственост и мистика привличат неустоимо. Преди време чух поемата му may I feel в рецитал на актьора Том Хидълстън и бях удивен – толкова удивен, че дори опитах да я преведа. Разбира се, не успях, но срещнах толкова трудности (при все че самият текст е по-скоро близо до класически стих на фона на обърнатата с хастара навън поезия на къмингс), че се запитах – ще се намери ли смелчага да го преведе, че и издаде на български?

Е, намери се и единственото, което мога да направя, е да му благодаря. „сърцето ти нося(в сърцето си го нося)“ е вече в ръцете ми, а удоволствието ми е сравнимо с първия досег до „Любовната песен на Алфред Пруфрок“, задъхването при запознанството с Капоти или прокарването на пръсти по вълшебните илюстрации на „Изобретението на Хюго“.

е.е. къмингс, само кратко встъпление, е знаков за американския авангард и за англоезичната литература от ХХ век въобще. Написал е над 2900 стихотворения, два автобиографични романа, четири пиеси, няколко есета, автор е и на няколко картини. Макар и част от поезията му да е в традиционна форма, къмингс (който сам иска името му да се изписва с малки букви) е особено запомнящ се с типографския си неконформизъм – казано иначе, изобщо не се интересува от препинателни знаци, словоред, стихоред, стихотворна стъпка и прочее отживелици.

Read more »

„Лулу“ отгърнете и с усмивка четете

Лулу - Петя Кокудева

Дни наред не спирам да се усмихвам, улисан в мисли за Лулу!

Мъничката книга с подзаглавие „Детски стихотворения за възрастни“ на Петя Кокудева продължава упорито да си стои в ума ми, а неслучайно не съм я извадил и от раницата, с която не се разделям.

„Лулу“ е много кратка стихосбирка с късички стихотворения и божествени илюстрации. Тя ни среща с мъничката си героиня, чрез която на невероятно жив и наивен език ни запознава с това какво е хубаво и какво – не.

Обаче да не се объркате – това не е тонът на баба ви, която ви казва да не си бъркате в носа. Лулу ни показва как с финес и доброта решава сериозните проблеми, с които всички ние, възрастните, се сблъскваме.

Read more »

Владислав Христов: Пътят на читателя е не по-кратък от този на поета

Владислав Христов

Говорим си с Владислав Христов за поезията, пътя на пишещия и читателя, за фотографията и кратките прози, ин и ян, редакторите и кориците, смъртта и носталгията в стиховете му. Поводът – излизането на новата му книга, „Фи“. Причината – обичаме разговорите за стойностно изкуство.

Преслав Ганев: Колко време е писана „Фи“ – от първото до последното стихотворение?

Владислав Христов: В разстояние на две години са писани текстовете. Тя се появи като естествено продължение на „Енсо“ и се явява част от една трилогия, която ще приключи с третата книга – „Германии“. Това са текстове, свързани с пребиваването ми в Германия и нещата, които съм преживял в тази страна.

Тази книга ще затвори цикъла от три книги и по-нататък мисля да обърна внимание на кратката си проза. Натрупал съм материал и трябва по някакъв начин да видя как ще се разпознаят текстовете и как ще се оформи с времето книга с кратки прози.

Нещо повече за „Германии“? Тя ще е поетическа книга?

Тя си е стихосбирка, като предишните две и е готова. Искам да си изчака времето, защото поне една година е нужна от книга до книга, за да може да отлежи и в читателите, и в автора. В „Германии“ има доста неща, които излизат две години, след като съм се прибрал – словото и поезията искат повече отлежаване, нещата се появяват години след това, кристализират и могат да бъдат описани в стих.

Read more »

Страница 1 of 212