Вестници като „Шок” и „Уикенд” по принцип никак не са ми по вкуса, освен ако например не чопля семки или не ми се четат вицове, докато съм в тоалетната. Като започнах да чета „Тайният живот на великите автори” на безумно неизвестния Робърт Шанкенбърг, самоопределящ се в сайта си като „най-обичания американски автор”, ми стори, че четивото е тъкмо такова – самоцелно, комерсиално, псевдосензационно и гнусно дискредитиращо.

Като се изключи ужасяващата корица, поразително напомняща първа страница на слънчев британски таблоид, книгата все пак е читава, опира се на факти и далеч не е толкова нагла да твърди, че Франц Кафка е перверзен нудист (както се твърди отпред).*

Преди всичко, всички 41 писатели и поети (ако съм ги преброил правилно) са представени и с оскъдно, но до известна степен добро CV и особено ако ги познаваш бегло ти е приятно да четеш детайли от техния живот, които в повечето случаи се опират на лични мемоари, спомени на близки хора или писма.

Да разбереш, че Луис Карол е бил болен от 21 болести в продължение на целия си живот и е имал авторски снимки на малки момиченца, много от които без дрехи, не е най-приятното нещо за почитател на „Алиса в Страната на чудесата”, но със сигурност обяснява някои неща. Или че Джеймс Джойс си е падал садо-мазо (не че не му личи) и при първата си среща с Езра Паунд го е оплюл както никой друг. Или пък да влезеш в контекста на времето на Уолт Уитман, яростно критикуван от съвременниците си за откритата хомосексуалност и страст към мастурбацията. (Макар че пиенето на урина от Джеръм Селинджър е малко пресилено, като се има предвид, че е мотив от биографията му, писана от бивша негова приятелка, изгонена като куче от дома му.)

Любопитният факт за първата корица на „Хобитът” на Дж. Р.Р. Толкин, чийто автор въобще не е чел романа, пък е нещо, което хардкор-феновете му със сигурност знаят, но за един обикновен читател, за когото Толкин влиза просто в границите на харесваните писатели, гарантирано е впечатляващ.

В крайна сметка „Тайният живот на великите автори” няма да се хареса на търсачите на евтината сензация, каквато явно е целта на корицата, рецензията на гърба и гръмките „разкрития” на тях. Ще допадне обаче на хората с литературен вкус, които биха желали да узнаят например откъде идва името на шедьовъра на Уилям Бъроуз „Голият обяд”.

Освен всичко книгата е със забележително добра полиграфия, цветни илюстрации (на Марио Зукка) и се чете бързо и лесно. Издателите от CIELА почти са надминали себе си и цената от 18 лева изглежда съвсем заслужена.

*Всъщност Кафка е бил посетител на нудистки басейни, но винаги е бил по шорти, твърди авторът в частта за един от тримата бащи на модернизма.

П.С. Заповядайте на представянето на сборника “Новелови награди 2009”, където съм един от тримата номинирани за наградата и участник с новелата си в антологията! Подробности – вдясно (ако четете в RSS-агрегатор, влезте директно в Литературата Днес)!

Съвсем скоро е възможно светът да види непознати досега ръкописи и рисунки на бащата на модернизма Франц Кафка. Счита се, че такива се съхраняват в сейфове на швейцарска банка, които след дългогодишни съдебни битки ще бъдат отворени и така ще се направи поредната крачка към тяхното представяне на публичната литературна общоност.

Кой притежава ръкописите – това е въпросът, разискван по съдилищата от години, който досега спъваше всякакво развитие на казуса. Две сестри от Израел претендират за собственост върху ценностите, като твърдят, че те са наследство от майка им. На държавно равнище обаче Израел обявява писанията на Кафка в сейфа за свое културно наследство.

Литературоведите и милионите почитатели на Кафка по света обаче искат непознатите текстове и скици, пазени в тайна от десетиления, поне да бъдат направени обществено достояние.

Франц Кафка умира от туберкулоза през 1924, само на 40 години, и ако бе изпълнено предсмъртното му желание, романи като „Процесът” и „Замъкът” никога няма да видят бял свят. Чехът, прекарал по-голямата част от живота си в Германия, пожелал приятелят му Макс Брод да изгори недовършените ръкописи след смъртта му. Брод обаче отказал, публикувал книгите, запазвайки писмата (днес издадени и на български под името „Роден съм да живея в самота”), а останалите писания завещал на еврейската си секретарка Естер Хоф – която от своя страна след време ги прехвърлила на двете си дъщери.

През последните 50 години архивите стоят кротко запечатани в банкови сейфове в Тел Авив и Цюрих.

Съдебната сага се разразява, когато сестрите се опитват да продадат ценните писания.

Израел настоява те да бъдат обявени за част от културно-историческото наследство на страната с аргумента, че Кафка е евреин и творбите му принадлежат на юдейската държава. Сестрите настояват за запазването на собствеността си и пълноценното разполагане с нея, включително и за правото си на покупко-продажба. Националната библиотека на Германия пък постоянно покачва офертата си за закупуване на ръкописите.

Решението на Върховния съд в Тел Авив постановява четирите сейфа в Цюрих да бъдат отворени, но само пред един експерт по творчеството на Кафка. Той трябва да оцени и опише съдържанието и да даде доклада си на съда за по-нататъшно решение.

Засега обаче за света скритите творби на великия Кафка ще останат тайна.