„Тайният живот на великите автори” не е просто таблоидна сензация

Вестници като „Шок” и „Уикенд” по принцип никак не са ми по вкуса, освен ако например не чопля семки или не ми се четат вицове, докато съм в тоалетната. Като започнах да чета „Тайният живот на великите автори” на безумно неизвестния Робърт Шанкенбърг, самоопределящ се в сайта си като „най-обичания американски автор”, ми стори, че четивото е тъкмо такова – самоцелно, комерсиално, псевдосензационно и гнусно дискредитиращо.

Като се изключи ужасяващата корица, поразително напомняща първа страница на слънчев британски таблоид, книгата все пак е читава, опира се на факти и далеч не е толкова нагла да твърди, че Франц Кафка е перверзен нудист (както се твърди отпред).*

Преди всичко, всички 41 писатели и поети (ако съм ги преброил правилно) са представени и с оскъдно, но до известна степен добро CV и особено ако ги познаваш бегло ти е приятно да четеш детайли от техния живот, които в повечето случаи се опират на лични мемоари, спомени на близки хора или писма.

Да разбереш, че Луис Карол е бил болен от 21 болести в продължение на целия си живот и е имал авторски снимки на малки момиченца, много от които без дрехи, не е най-приятното нещо за почитател на „Алиса в Страната на чудесата”, но със сигурност обяснява някои неща. Или че Джеймс Джойс си е падал садо-мазо (не че не му личи) и при първата си среща с Езра Паунд го е оплюл както никой друг. Или пък да влезеш в контекста на времето на Уолт Уитман, яростно критикуван от съвременниците си за откритата хомосексуалност и страст към мастурбацията. (Макар че пиенето на урина от Джеръм Селинджър е малко пресилено, като се има предвид, че е мотив от биографията му, писана от бивша негова приятелка, изгонена като куче от дома му.)

Любопитният факт за първата корица на „Хобитът” на Дж. Р.Р. Толкин, чийто автор въобще не е чел романа, пък е нещо, което хардкор-феновете му със сигурност знаят, но за един обикновен читател, за когото Толкин влиза просто в границите на харесваните писатели, гарантирано е впечатляващ.

В крайна сметка „Тайният живот на великите автори” няма да се хареса на търсачите на евтината сензация, каквато явно е целта на корицата, рецензията на гърба и гръмките „разкрития” на тях. Ще допадне обаче на хората с литературен вкус, които биха желали да узнаят например откъде идва името на шедьовъра на Уилям Бъроуз „Голият обяд”.

Освен всичко книгата е със забележително добра полиграфия, цветни илюстрации (на Марио Зукка) и се чете бързо и лесно. Издателите от CIELА почти са надминали себе си и цената от 18 лева изглежда съвсем заслужена.

*Всъщност Кафка е бил посетител на нудистки басейни, но винаги е бил по шорти, твърди авторът в частта за един от тримата бащи на модернизма.

П.С. Заповядайте на представянето на сборника “Новелови награди 2009″, където съм един от тримата номинирани за наградата и участник с новелата си в антологията! Подробности – вдясно (ако четете в RSS-агрегатор, влезте директно в Литературата Днес)!

Comments

  1. dekemvri says:

    Книгата е написана журналистически и всеки, който не харесва Митко Цонев, трябва да я изгори.

  2. Стела says:

    Не знам дали ще успея за сряда, но във всички случаи – успех!

  3. Poli Kostova says:

    iskam q

  4. Тя още би трябвало да има тираж, така че едва ли е проблем да се намери по книжарниците. А и в някои библиотеки – нищо чудно : )