Дистопията на човечеството без самота – Вонегът и неговият „Фарс“

Ужасна загуба е човек да не е чел Кърт Вонегът – това си го знаех отдавна, но чак сега най-сетне хванах книга на американеца – „Фарс или никога вече самота“. Като фен на дистопиите, няма как да излъжа, че романът не ми хареса.

Вонегът създава страшно тягостна апатична атмосфера през погледа на 100-годишен бивш президент на САЩ, живеещ в откъснатия от света и полуразрушен нюйоркски квартал Манхатън.

Както може да се очаква от мемоари на егоцентричен и самонадеян изкуфял старец, книгата е изградена фрагментарно и накъсано и се движи от детските спомени на Уилбър (когато е бил отхвърлен като изрод от родителите си), кариерата му като президент и реформите, които е правил (за да съсипе страната, както се оказва – но без съмнение с удивителна оригиналност), и случайни епизоди от настоящия му живот в Манхатън с бременната му малолетна внучка, любовника ѝ и добродушна робовладелка.

Виждате ли свят с променлива гравитация (и съпътващата я ерекция), пълно превъзходство на китайците с размер на човешки палец над САЩ и практически десетки хиляди роднини на всеки отделен американец?

„Фарс или никога вече самота“ е брилянтна сатира на скапания човешки живот – съвършена подигравка на онези от хората, които биха направили всичко, за да не са самотни.

Неслучайно и протагонистът печели президентските избори на Щатите само с едно нещо – обещавайки, че ще спаси света от самотата. И наистина го прави – но води до абсолютен фарс и преобръщане на цивилизацията с главата надолу.

Але хоп!

Comments