Часът на чудовището!

12:07

Нощ. Мрак и тишина облива страниците. Едва чуваме как майка ни повръща в банята след лечението си. Сънували сме чудовищния кошмар, от който се събуждаме винаги с крясък. Докато се страхуваме да заспим отново, някъде навън се размърдва огромното тисово дърво. Скрива луната с огромните си клони и проговаря с гръмотевичния си глас.

Ние сме 10-годишният Конър. Уплашеният Конър, Конър, който си прави закуска и изхвърля боклука. Конър, чиято уста в училище кърви и чийто баща гледа новото си дете на друг континент.

А това проклето дърво, старо колкото света, ни принуждава да стоим и да слушаме историите му.

Ние сме малко момче. Ние сме момче, чиято майка умира от рак, бори се с последни сили за живота, но все още можем, надяваме се да я спасим. Стига да не се появява чудовището от Онзи кошмар.

Но Чудовището от 12:07 е друго, различно. През кривите му зъби от възлести чворове се носи горещ дъх и повей на древност. То е тук за истории. През нощите ни разказва три – истории за въздадена справедливост.Истории, в които добри и лоши няма. Истории, където happy end е разрушение, болка и страх.

Историите са най-дивите създания. Историите ловуват, преследват и разкъсват. Пуснеш ли ги на свобода, никога не знаеш какъв хаос могат да причинят.

Накрая това чудовище иска последната история от нас – малкото момче. Иска да изкопчи Онова, което таим в дъното на душата си и стиска гърлото ни при всяка неизречена дума. Онова, което ще сломи искрицата ни надежда, ако бъде изказано.

„Часът на чудовището“ формално е приказка. Така е разказана, има малко момче, има чудовища, има илюстрации. Всеки един от тези елементи обаче е наопаки. Приказността носи призрачна и мрачна атмосфера. Младият Конър е принуден да изстрада ужасяващите тревогите на възрастен човек и да види неща забранени за 10-годишно хлапе. Черно-белите илюстрации (Джим Кей) те вкарват в един от онези зловещи безлики кошмари, където скованото ти тяло така натежава, че сякаш никога няма да се събудиш.

Съсипващо е да те запратят в ума на момче, чиято майка залинява ден след ден към неизбежния си край.

Толкова съсипващо, че да поискаш да окървавиш малките юмруци на момчето с удари по враговете му, а истината да остава все така далеч.

И после… сълзите ти да потекат като река.

По книгата линеят и:

Христо Блажев в Книголандия

Бранимир в The DarkCorner

Габриела в Аз чета

… както навярно и всички, които са я чели.

Comments

  1. Dante says:

    Аре стига, вече нямам търпения и аз да прочета тая книга, дето е накарала и теб, и Ламота да забравите как се пише аналитично, информативно и казващо нещо ревю, както правите обикновено. Не моа си представя как ви е оставила без думи точно вие двамата да напишете такива ревюта тип други блогъри.
    Не хейтя в момента, харесвам ви и двамата, ама без да се обиждате – нищо не ми казахте. 😀 Наистина ви е затворила устите тая книга, което за мен е страшно красноречиво.

  2. Dante says:

    Ъм, иначе текстът е хубав, но 3 изречения са ми много малко.
    направо вече ме е страх как аз ще пиша моя текст след време…..

  3. Mi says:

    Много хубаво ревю…Книгата е прекрасна, чете се на един дъх и въздейства наистина силно. Не знам какво повече може да се каже, защото усещанията й не могат да бъдат разказани в едно обикновено ревю на книга.Така че Данте ще я прочете и сам ще прецени 🙂

  4. […] романа можете да намерите в блога „Книголандия“, „Литературата Днес“, „CIIINEMA“, „The Dark Corner“, „Lammoth“, „Книжни […]

  5. how to talk to someone on tinder

    Часът на чудовището! | Литературата Днес

  6. tinder is a waste of time

    Часът на чудовището! | Литературата Днес

  7. mature free and single dating agency

  8. free online dating and messaging

  9. absolutely free dating sites 50309

  10. plentyoffish com free dating site

  11. free dating games for teenagers

  12. free christian dating service

  13. free dating sites for over 40s

  14. keto sweets says:

    low carb vs keto

  15. keto cheesecake recipe