Литературата Днес

Корицата е на Ина Бъчварова, влюбих се!

Съжалявам, че не мога да рисувам добре, защото искам да направя визуално ревю

на „Пир в бърлогата“ на Хуан Пабло Вилялобос. Представям си смесица между H.R. Giger и Салвадор Дали.

Салвадор Дали ще е, защото е крайно енигматичен и съм убеден, че хората на различни възрасти виждат различни неща в творчеството му. Гигер пък е брутален, жесток и от инсталациите му ти се драйфа. Ако сложиш едното в другото – ето ти „Пир в бърлогата“.

Скромното книжле е разказ в три части за едно хлапе, което живее в палат.

Не е че крал, просто е много богато, даже милионер. Познава 13-14 човека, но без да се броят труповете – с тях са поне 17. В двора му има клетки с птици и котки, птиците са орли и соколи, котките – тигри и лъвове. Има и стая за шапки, понеже хлапето много обича шапки – най-вече трикорни, но се кефи и на корони и какви ли не други, защото има страшно много – над 10.

Хлапето, някъде към 11-годишно, се казва Точтли и е единственият син на прочут наркотрафикант в Мексико. Така де, намира се във вихъра на най-доходоносния бизнес в Латинска Америка, а баща му често му позволява да вижда сделките му – и тези на маса, и онези, които завършват с четири куршума в сърцето и право в клетката на тигрите.

Очарователното на „Пир в бърлогата“, че почти нищо не се казва в прав текст, а минава през възприятията и изказа на малко момче. То например не знае коя е загадъчната дългокрака дама, която идва за по няколко часа и се скрива с баща му в някоя от стаите. Не е съвсем наясно защо има пет неизползвани, но заключени стаи в палата, докато не вижда в една от тях оръжеен склад. Значи има четири неизползвани стаи, заключава Точтли.

Покъртително и мерзко!

Освен това хлапето много иска да си има либерийски хипопотам джудже. Той е тревопасен – опасен за тревите. И понеже за баща му няма „Не може“, в един момент се озовава на сафари в сърцето на Либерия и на лов за либерийски хипопотам джудже.

Пак си повтарям, че особено удоволствие носи прекрасният лек изказ на Точтли – той обяснява хем по детски нещата, хем понякога си служи с доста енигматични изразни средства, понеже всяка вечер научава по една нова дума от речника. Покъртително, но не мерзко.

Единственият проблем на книгата май е, че е твърде кратка –

лично аз я прочетох за по-кратко време, отколкото ми трябваше да напиша това ревю (и за още по-кратко, отколкото беше представянето ѝ с автора Вилялобос в София). Но пък уж е разказана от дете – а къде сте чули дете да описва дебели книги?

Ревю за адската книга е първото в блога на колегата Жор , за Пира са писали две от любимките ми в Аз чета – Мила Ташева и Габи Кожухарова, Зори има убийствен текст, а Христо в Книголандия също е възхитен. И много ясно – аз пак последен : )

Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )