Днес гост-блогър е Цветомира Ганева.
„Моята измислена страна” е роман, създаден от спомените на Исабел Алиенде. Спомени, които засягат най-разнообразни теми от различни области на живота. Всеки човек би могъл да открие вълнуващ за него въпрос, бил той просто споменат или коментран надълго и нашироко.
На места романът ми приличаше на готварска книга с подробно описание на стъпките, през които се преминава до постигане на вкусен резултат; на други беше почти като атлас с точност до географска ширина. Има много изчерпателни природни описания, като съм готова да ги сравня с „Розовата долина и Тунджа” от Вазов, не защото в Чили има поля от рози, а защото авторът говори със същите плам и любов към родното, като тези на Исабел Алиенде.
Засегнати са въпроси, свързани със социалното положение на чилийците преди около век. Писателката говори за расизма, който е бил широко разпространен и е бил наричан „класова система”. Тя отделя специално внимание на индианците мапуче, коментира битието и възгледите им за живота.
Разбира се, политиката също става част от разглежданите теми в „Моята измислена страна”. Алиенде коментира Маргарет Тачър, военния преврат от 1973г. , както и испанските конкистадори, южноамериканските колонии и Гражданската война в Испания, а тези събития стават и неизменна част от историята.
С лека ирония и носталгия по родната страна се преминава от глава в глава, а във всяка се говори за нещо коренно различно от предишното. Единственият обединител на множеството теми, е стоящата в основата на творбата южноамериканска страна Чили – държавата вдъхновила Исабел Алиенде да създаде „Моята измислена страна”.
Повече информация за книгата – четете в сайта на издателство “Колибри”!
Comments are closed.