Какво иска да каже авторът?

Вероятно се досещате – ще попиша малко за феномена в българското средно образование по литература, който се изчерпва с един много простичък, но до болка познат въпрос – “какво иска да каже авторът”. Нямам претенцията да познавам в детайли образователната система, но като човек, който е завършил сравнително скоро и който малко от малко се интересува от четене и от книги, ще заявя своята позиция по въпроса.

Първо, “Какво иска да каже авторът” е въпрос, останал от социалистическо време. Използвал се е за необходимото тогава пречупване и преиначаване на някои елементи от българската и световна литература. Това за всички е ясно. Проблемът е защо и до днес този толкова омразен израз се използва в училищата.

ОК, авторът може и наистина да е искал да каже нещо, но в крайна сметка всеки го разбира индивидуално. Ако вляза в рамките на теорията на културата, мога да използвам термина “конгениалност” – с него Шлайермахер описва състоянието, когато читателят разбира за текста повече отколкото неговия собствен автор. Това се получава, тъй като читателят може да оцени обстановката и обстоятелствата, съпътствали автора, да премери факторите, които може би са му повлияли, нещата, които несъзнателно е въвел в текста си и т.н. Така той разбира повече, отколкото самия писател е вложил целенасочено.

Въпросът е, че авторът не е искал да го влага, а и няма гаранция, че действително елементите, които читателят оценява, са оказали своето влияние върху него. Става дума чисто и просто за интерпретация на текст, а не за влизане под кожата на даден писател и търсенето на това, което е желаел да изкаже.

А ако нищо не е искал да каже? Ако просто е седнал, пописал е малко, публикувал го е за пари в “Зора”, “Мисъл” или друг вестник и отишъл в кръчмата? Тогава авторът не е искал нищо да оставя на поколенията, не е дарявал своя завет, не е казвал абсолютно нищо… А дори и да е казвал, ние не можем да го знаем и твърдим еднозначно.

За нас остава само да го интерпретираме и да отразим собствената си позиция, а не да търсим нечии послания. Или просто да си четем. Защото както казва Иво Сиромахов – Книгите са за четене, а не за анализиране.

Comments

  1. Dr. Serbezov says:

    Винаги съм смятал, че “изучаването” на литература е абсолютно безпредметно. Бългаски език или както навремето се е наричало Правопи или Граматика – задължително. “Четене” или риторика или нещо подобно – също е задължително. Предметът Литература от типа – “А сега, деца, разсъждавайте върху тая скапана книга отпреди 250 години (дето и аз съм я чела само по задължение) и после ако тва дето съм го назубрила в университета не съвпада с това дето ми го пишете – такива двойки ще ви нашибам…

  2. Не можах да разбера: какво искате да кажете?

  3. ejjjik says:

    е сиромахов ли намери да цитираш накрая, хаха

    прочети сега тези доста по-задълбочени статии от ели иванова, може би ще ти харесат – http://www.librev.com/index.php?option=com_content&task=view&id=497&Itemid=9
    +
    http://www.librev.com/index.php?option=com_content&task=view&id=508&Itemid=26

  4. Yoana says:

    При нас (АЕГ Бургас, 90те) не беше така. На нас ни беше представено произведението в културната си и социална среда, след като предварително бяхме запознати най-общо с развитието на литературната критика към съответния момент.

  5. Yoana says:

    И предполагам всички сме поне чували за “Смъртта на автора”… Есе отпреди 50 години. *sigh*

  6. Това и мен адски ме дразни. Каквото е искал да каже, авторът го е казал. Игрите с алегорични понятия често отвеждат тълкуващите в неясна, обслужваща нечии интереси или смислово твърде различна насока, със сигурност дори неподозирана от клетия /обикновено отдавна мъртъв/ автор.Да разсъждаваш върху дадено произведение не означава да гадаеш на боб какво е искал да каже. Просто трябва да го прочетеш внимателно и да боравиш с конкретния текст вместо с отвлечени понятия. Ако има нещо намекнато или завоалирано,то авторът,който и да е той, винаги се грижи намекът да бъде схванат от всеки читател. Никой не се напъва да пише нещо,което никой не би разбрал. Така писането не би имало смисъл.

  7. Магдалена says:

    Абсолютно съм съгласна!И най-лошото е,че “и после ако тва дето съм го назубрила в университета не съвпада с това дето ми го пишете – такива двойки ще ви нашибам…”…Само по себе си обезсмисля цялата оценка и диплома.И после с това се кандидатства за университет,и там пак същото…Или пък например за кандидатстване в университет се гледа по кои теми си учил,то си личи.Не дай си Боже,ако решиш да напишеш нещо от твоите разбирания за дадено произведение или ако съвпада с мнението на други анализатори.Не толкова че книгите не са за анализиране,въпреки че кой знае какво е искал да каже всъщност автора,а толкова до това,че я няма свободата на изказа,на преценката,на свободата да кажеш своето усещане за дадена творба…
    С уважение:Магдалена

  8. Зависи от учителя. И преди имаше такива, които поощряваха мисленето и собственото възприятие, както сега все още се срещат такива, питащи “Какво иска да каже авторът” и даже често бъркащи автор и лирически герой 🙂

  9. tinder Same person again

    Какво иска да каже авторът? | Литературата Днес

  10. free dating site without registering

  11. free and safe dating sites

  12. which dating sites are actually free

  13. free online video dating sites

  14. totally free chinese dating sites

  15. dating sites without registering and free

  16. building muscle on keto diet

  17. best fruits for keto diet