Филип Рот неслучайно е наричан най-награждаваният американски писател – в CV-то си е натрупал един куп отличия, след които Пулицър, национални награди за книга, национални награди на критиците и т.н. Най-известен е с деветте си романа за Нейтън Цукерман, като по ирония на съдбата ми се случи да прочета първо последния от тях.
Естествено, българските издатели през годините не са се постарали методично и последователно да издадат цялата сага, завъртяна около един от прочутите персонажи на съвременната литература Нейтън Цукерман. Доколкото ми е известно, издадени са три от деветте романа – „Американски пасторал” (този е с Пулицър-а), „Човешкото петно” и „Призракът излиза”.
Та „Призракът излиза” е последната, разказва за старият Нейтън Цукерман, буквално прекъснал живота си, живейки като отшелник в планината, с болна простата и памперси, но все така бърз в мисълта и креативен.
Идеята е следната – Цукерман отива в Ню Йорк, за да пробва някаква прочуда медицинска методика за лечение на простатни заболявания, като внезапно го удря носталгията по обществения живот, а за капак на всичко вижда, петдесет години по-късно, любовницата на своя писателски идол, който отдавна е мъртъв. Стана малко объркано, затова ще спра до тук с описанието на сюжета – и без това за никого не е от полза да чете подробни анотации преди да е взел книгата в ръце.
Филип Рот пише потресаващо открито в „Призракът излиза” – басирам се, че това е едно от най-зрелите му произведения (не само защото е от последните написани). Бруталният реализъм, който те удря, докато четеш мислите, разсъжденията, действията, страстите (тук само загатвам за страстите, но в действителност един от най-мощните мотиви в романа е именно този) на писателя Цукерман, ти дава някакво вътрешно усещане за лавиране между крайно напрежение и съвършено спокойствие.
Точно това е, което ми се струва, че Филип Рот прави перфектно – в един момент четеш комфортно, леко и небрежно, а в следващия вече си на нокти и си се сблъскал с хора от реалния живот – такива, каквито може да видиш всеки ден. А може и да не видиш.
Разбира се, препоръчвам „Призракът излиза” – ако харесвате съвременна литература, това е един от вашите романи. На страницата на издателите от „Колибри” пък има откъс от книгата, който, струва ми се, ще ви даде ясна представа за изчистената стилистика на Рот.
Comments are closed.