„Призракът излиза” – на преден план е Филип Рот

Филип Рот - Призракът излиза

Филип Рот неслучайно е наричан най-награждаваният американски писател – в CV-то си е натрупал един куп отличия, след които Пулицър, национални награди за книга, национални награди на критиците и т.н. Най-известен е с деветте си романа за Нейтън Цукерман, като по ирония на съдбата ми се случи да прочета първо последния от тях.

Естествено, българските издатели през годините не са се постарали методично и последователно да издадат цялата сага, завъртяна около един от прочутите персонажи на съвременната литература Нейтън Цукерман. Доколкото ми е известно, издадени са три от деветте романа – „Американски пасторал” (този е с Пулицър-а), „Човешкото петно” и „Призракът излиза”.

Та „Призракът излиза” е последната, разказва за старият Нейтън Цукерман, буквално прекъснал живота си, живейки като отшелник в планината, с болна простата и памперси, но все така бърз в мисълта и креативен.

Идеята е следната – Цукерман отива в Ню Йорк, за да пробва някаква прочуда медицинска методика за лечение на простатни заболявания, като внезапно го удря носталгията по обществения живот, а за капак на всичко вижда, петдесет години по-късно, любовницата на своя писателски идол, който отдавна е мъртъв. Стана малко объркано, затова ще спра до тук с описанието на сюжета – и без това за никого не е от полза да чете подробни анотации преди да е взел книгата в ръце.

Филип Рот пише потресаващо открито в „Призракът излиза” – басирам се, че това е едно от най-зрелите му произведения (не само защото е от последните написани). Бруталният реализъм, който те удря, докато четеш мислите, разсъжденията, действията, страстите (тук само загатвам за страстите, но в действителност един от най-мощните мотиви в романа е именно този) на писателя Цукерман, ти дава някакво вътрешно усещане за лавиране между крайно напрежение и съвършено спокойствие.

Точно това е, което ми се струва, че Филип Рот прави перфектно – в един момент четеш комфортно, леко и небрежно, а в следващия вече си на нокти и си се сблъскал с хора от реалния живот – такива, каквито може да видиш всеки ден. А може и да не видиш.

Разбира се, препоръчвам „Призракът излиза” – ако харесвате съвременна литература, това е един от вашите романи. На страницата на издателите от „Колибри” пък има откъс от книгата, който, струва ми се, ще ви даде ясна представа за изчистената стилистика на Рот.

Comments