Поредната, привличаща вниманието, книга на Амели Нотомб е вече на пазара. Този път обаче главен герой е самата тя в своите детски години. През цялото време не знаеш какво да очакваш, защото действието се развива с различна скорост в отделните етапи, а и тонът е тежък, напрягащ. Лично аз изпитвах неприятно усещане, нямах определени предположения за случващото се и това ме изпълваше с притеснение, потискаше ме.
Споменът за детството е разказ с философско звучене. Несъмнено звучи интересно, предвид възрастта на Аз-а. Сякаш едно съвсем малко дете, което може да бъде наречено от някои дори бебе, има разсъжденията на зрял човек със собствено отношение към света. Сред биографичните факти са примесени и размишления, като всичко е представено с известна доза чувство за хумор и тънка ирония.
Най-впечатляваща (и причина за така формулираното заглавие) се явява връзката с глада. През цялото време имах чувството, че авторката е способна да пресъздаде всеки елемент на човешкото съществуване през призмата „глад“. Описани са толкова интересни вариации – глад за знание, нежност, безделие, наслада и, естествено, глад в първостепенния смисъл на думата. Погледът без съмнение е оригинален, а разсъжденията – странни и неочаквани. Във всеки случай книгата е предназначена за хора, които предпочитат нестандартни четива.
Гост-блогър днес е Цветомира! Надявам се, че и занапред ще споделя в Литературата Днес мнението си за книги!
Comments are closed.