Никога не съм крил пристрастията си към издателство „Колибри“, които въпреки малкия си състав успяват да поддържат едно забележително ниво в книгоиздаването си и, разбира се, никога да не падат под необходимия брой грешки, проблеми и забележки в дейността си.
Когато на 7 декември отидох на рождения ден на „Колибри“ в Sofia Live Club, малко закъснях. Влязох, а тъй като вътре беше ужасно пълно и помещението почти се пръскаше по шевовете, едва се скътах на единия среден бар с известен изглед към сцената – там четеше един мъж (и досега си мисля, че това беше някой що-годе известен актьор, но просто името ми бяга). Това, което четеше, нямаше как да го познавам – звучеше като смешни и забавни истории от 20-годишната хроника на „Колибри“ – как е тръгнало, как са пренасяли книги като хамали, как като будали са обикаляли по книжните панаири в Европа, откъде е дошло името (заменило феноменално ужасното „Медиум 999“).
Оказа се, че всъщност актьорът чете откъси от книгата „Ние, гениите“ на Жечка Георгиева – един от съоснователите на издателството, дългогодишен преводач, а вече и белетрист. Тази книга впрочем още на входа всеки гост я получи като подарък.
В крайна сметка я изгълтах страшно бързо – дори сега, когато в листата с чакащи за ревю вече прочетени заглавия има цели две други, се хващам първо да пиша за „Ние, гениите“ по две причини – първо, книгата (романът, мемоарите?) е едно от най-четивните неща, на които напоследък съм попадал, и второ, винаги съм възхитен от биографични истории на мои любими хора, брендове, компании, които са написани с вкус и елегантност (като Ричард Брансън и неговата Virginity например).
За четивността – мисля, че никой, който е чел българските преводи на Удхаус, се съмнява в тънкия усет за лекота и чувство за хумор на Жечка Георгиева. Действието много рядко доскучава – скача от смешни и куриозни случки на сериозни събития, поднесени шеговито. Да разбереш как всъщност тримата Големи в „Колибри“ са крали книги от щандовете на Франкфуртския панаир, губили са се из Мадрид, закъснявайки за важна среща, или Жечка е останала в историята на прочута европейска кръчма като единственият човек въобще, справял се с цяла порция свинско – както се казваше в една реклама, безценно.
Колкото до самата история на издателството – не очаквайте да прочетете, че „Колибри“ се е родило с идеята и амбицията един ден да води книжния пазар у нас. Тъкмо напротив. Нещата през 90-те (пък и може би и досега) са вървяли толкова през просото, че цяло чудо е как не просто издателството е оцеляло, но е и просперирало. Всъщност не е никакво чудо – случило е заради хора като Жечка Георгиева и нейните двама основни герои – Силвия и Раймонд Вагенщайн.
Така или иначе, дори „Колибри“ да не ви интересува, книжката със сигурност ще ви донесе емоции – и много смях, със сигурност.
Comments are closed.