Пълният член е мъртъв! Да живее пълният член!

Това написа преди няколко дни М в блога си About translation and Languages. В поста си от там тя твърди, че пълният член в българския език е напълно излишен. Под статията й се заформи една приятна дискусия (в която и аз участвам), където потребителите заявяват мнението си, подкрепено с техните аргументи. Ще поставя тук извадки от цялата статия, които ми се струват интересни, но ви призовавам сами да я прочетете.

Тъй като постът е дълъг, за да продължите да четете, натиснете тук:

В обобщение, моята позиция е „за“ отменянето на това правило. Защото ми се струва съвсем естествено едно правило, заемащо поне 15 страници за своето обяснение, да бъде отменено, ако пълното му анулиране може да се побере на два реда. Защото вярвам, че има десетки неща в българския език, които заслужават повече внимание от едно изкуствено правило и защото ми е писнало да чета книги с по двама коректори, творби на университетски преподаватели и блогове, пълни със съвети и мъдрости, в които няма и помен от правилната употреба на пълния член.

Роня казва:

Напълно съм несъгласна!
Първият ми аргумент е, че и на мен ми е писнало от текстове, където няма и помен от правилната употреба на пълен член, но именно липсата на правилна употреба ти дава представа що за човек (или що за “специалист”) е писал текста. Както казва Владко Мурдаров “единствената причина все още да не сме предложили отмяната на пълния член е че по този начин все пак можем да отличим грамотните от неграмотните”.

Все пак, нали се сещате, че хората гласували “ЗА” отмяната не са точно тези, които ползват пълния член правилно. Което само по себе си малко обезсмисля вота им – те така или иначе не ползват пълен член – с или без съществуването на правило. Пък и това е все едно да питаш инженери или лекари каква да бъде изкупната цена на млякото.

Peb казва:

Всички езици се развиват в посока опростяване и леснота, а запазването на пълния член не е нито едно от двете.

Аз лично мисля, че е напълно възможно да се ползва САМО кратък член и нищо фатално няма да се случи.

М казва:

Вярвам ще се съгласите, че пълният член е по-лесно усвоим от българи, владеещи на добро ниво поне един чужд език с падежна система т.е. ако един носител на българския не говори други езици и няма солидни познания за синтаксиса, моментално трябва да бъде отчетен като неграмотен. Кому е нужно?
А що се отнася за свободния словоред – това е едно от малкото предимства, които имат езиците с падежи. В българския език той може да се използва само при съществителни от мъжки род, т.е. ако в аналогичен пример на този, който давате, съществителните бяха от женски или от среден род, авторът щеше да се принуди да не използва свободен словоред или да реши, че страдателният залог също представлява едно добро средство за изразяване:)

Преслав Ганев казва:

Пълният член е важна част от българския език и спомага изключително за свободния словоред. Роня го каза малко по-горе, но явно остана неразбрана. Ще дам прост пример:
Мъжът удари меча. (тук мъжът удря меча)
Мъжа удари мечът. (тук мечът удря мъжа и поставени в този словоред думите акцентират върху това, че именно мъжът е бил ударен)
При отмяна на пълния член се губи тази възможност за акцентиране, която е безспорно изключително полезна, най-вече при творческото писане.
Освен това никак не е сложна употребата на пълния член – единственото, което трябва да направи човек, е да замени думата под въпрос с “той” или “него”. Ако е “той” – членът е пълен, ако е “него” – кратък.
Това се учи в ранните ученически години, срамота е в интелектуални блогове да се появяват такива дискусии…

М казва:

Здравейте, г-н Ганев. Много се радвам, че се включвате с коментар в моя блог- аз съм голяма фенка на Вашия.
Мисля, че спорещите страни в случая са две и няма срамота там, където позицията е достатъчно добре аргументирана.
Тъй като аз имам известни съмнения доколко „свободният“ словоред в българския, за който говорите с Роня, е изобщо приложим в художествения стил, а нямам възможност в близките два месеца да се снабдя с творби на съвременни български автори, бих искала да се обърна към Вас със следната молба. Тъй като Вие имате доста добър поглед върху съвременната българска литература, можете ли да дадете примери, в които авторите действително са използвали пълния член, за да изразят нещо, което без него би било или неразбираемо, или не чак толкова добре изпълнено от гледна точка на стилистиката.
Най-сърдечни поздрави,
М. Ненова

Преслав Ганев казва:

Мисля, че е излишно в момента да започна да цитирам автори, използващи подобен похват (а и, признавам, трябва доста да се поразровя). Вие сте права за аргументираната позиция, разбира се, но моята мисъл беше проста – членовете в езика позволяват едно допълнително разчупване на писаната реч, те са нещо, което в малко други езици съществува, и по този начин придават една специфичност на българския, усложняват го и увеличават свойствата му. В английския например няма такова нещо – той наистина с всеки изминал ден се опростява все повече, но това се дължи на глобалността му. Българският, който е говорим само у нас, не се нуждае от елементаризиране, нито от усложняване, а просто от запазване на съществуващите характеристики, улесняващи максимално свободата на словото.
Та това е, което искам да кажа – има ли наистина нужда от допълнително опростяване езикът ни?

Аз напълно разбирам становището на М, но, уви, изобщо не го подкрепям, личи си от мненията, които по-горе си цитирах. Интересно ще ми е сега да чуя и вашите мнения като коментари или просто като гласове в анкетата вдясно.