Калин Терзийски и неговата „Лудост“

Дълго се чудих около какво точно да се върти ревюто ми за „Лудост“ на Калин Терзийски и как точно да започне – причината е, че романът, доколкото това е роман, е твърде противоречив за моя вкус и се люшка между познатата висока класа на писане, въздействаща история и малко блудкави и сладникави лирически отклонения.

Да напишеш есе със сантиментални краски не би трябвало да е присъщо на голям писател, какъвто е Калин Терзийски. На няколко пъти в „Лудост“ действително се подразвах силно, когато се редуваха силна история, която те кара да се замислиш върху конкретен проблем, емоция, морален дефект и след това – интерпретация на случилото се директно от автора. Този тип смляна литература е от ниско ниво – още повече, когато се появява след майсторски композиран и изпълнен епизод. Просто изглежда ненужна.

„Лудост“ представя реален период от живота на Калин Терзийски –

всъщност няколкото години преди да се разиграят действията от „Алкохол“. Нещо като ретроспекция и допълнение към „Алкохол“, който, струва ми се, притежава повече достойнства. В „Лудост“ Терзийски е млад постъпващ лекар в психиатричната болница край Курило – има си своите мечти, вътрешни дилеми и… любовница. А заедно с любовницата – съпруга, която обича, малка дъщеричка, която обожава, един куп санитари дебили, лекари от А до Я и, разбира се, десетки пациенти, които имат своите реални прототипи и в живота.

Сериозно преимущество пред доста други представители на съвременната ни проза, е умението на Калин Терзийски да създава истински свят и да те поставя на места, сред хора, пред проблеми, които можеш да срещнеш ей-сега, като излезеш навън.

Но!

Не трябва да се забравя, че в крайна сметка „Лудост“ е автобиографична книга – също както „Алкохол“. И при все литературните достойнства (Калин Терзийски е впечатляващ стилист, както казах, а сюжетите му и тяхното навързване не могат да те оставят на мира) и двете книги могат със същия успех да минат на страната на документалната проза – или поне на някаква смесица между двата жанра (нещо от типа на „Хладнокръвно“ на Труман Капоти може би?)

Все пак „Лудост“ си струва – основно заради стила на Терзийски, персонажите му (къде другаде ще видите например реално описание на дърт перверзник, който за два лева прави свирки на психичноболни момчета и анализ на моралната и практическа страна на нещата?), предисторията на „Алкохол“ (поне доколкото личността на писател, когото читателят харесва, представлява почти толкова голям интерес, колкото и творчеството му), лавирането между любовта, дълга, обичта и онова, което хората наричат мечти и което при Калин Терзийски е заприличало на един мрачен блян доста повече, отколкото на светла амбиция.

Още от Калин Терзийски? „Любовта на 35-годишната жена”!

Comments

  1. sildenafil online buy india

    sildenafil online buy india

  2. buy generic cialis online with paypal

    buy generic cialis online with paypal

  3. cialis generic dosage australia

    cialis generic dosage australia

  4. sildenafil 100 coupon

    sildenafil 100 coupon

  5. buying cialis cheap usnyc

    buying cialis cheap usnyc

  6. order cialis online pharmacy

    order cialis online pharmacy

  7. canadian viagra coupon

    canadian viagra coupon

  8. marley drug viagra south africa

    marley drug viagra south africa

  9. karl malden viagra

    karl malden viagra

  10. roman viagra review australia

    roman viagra review australia

  11. viagra 50mg coupon

    viagra 50mg coupon

  12. canada pharmaceutical online ordering

    Калин Терзийски и неговата „Лудост“ | Литературата Днес

  13. levitra comprar en españa

    Калин Терзийски и неговата „Лудост“ | Литературата Днес