Задачата, която са си поставили момчетата от IBL е почти непосилна. Тя наподобява енциклопедията IMDB, в която може да се открият сведения за почти всички излизали филми, актьори, режисьори, сериали и пр. и пр.

Историята на Internet Book List е кратка – проектът започва в началото на 2003 като хоби на Patrik Roos. По-късно сайтът е прехвърлен на Steven Jeffery и оттам започва разгръщането му като енциклопедия на съществуващите книги.

Проблемът е трудната навигация, неорганизираното търсене и лошият интерфейс. Освен това има само англоезични книги (поне доколкото видях). Хубавото е, че човек, търсещ сравнително позната книга, би могъл лесно да направи справка кой е авторът, кога е издадена, както и да гласува за нея, да напише или прочете вече готово ревю за нея.

Определено сайтът е интересен, най-малкото може да се разгледат класациите, където обаче доминират фентъзи-произведенията. Разгледайте го, ще изгубите известно време в “ровене” там!

Хайку (俳句) е жанр на японската поезия. Името му е дадено от Масаока Шики в края на ХIХв. като комбинация от hokku (発句, hokku) и haikai (букв. – стихотворни стъпки), от които се получава haikai no renga. В Япония хайку и hokku се пишат на един вертикален ред, а в европейските страни и Северна Америка се изобразява като три хоризонтални реда, за да се подчертаят трите части в японския, които включват традиционно пет, седем и после отново пет она (един японски он съответства на сричката при европейските народи).

Едно от най-прочутите японски хайку е това на Башо:

古池や蛙飛込む水の音

Което се разделя на онове по следния начин:

furuike ya

(fu/ru/i/ke ya): 5 она

kawazu tobikomu

(ka/wa/zu to/bi/ko/mu): 7 она

mizu no oto

(mi/zu no o/to): 5 она

Моят превод през английски, спазващ стъпката е:

старо езеро

една жаба подскача

звук на водата

Заради съвременните виждания и практики е трудно хайку да се определя само на принципа на структурата си. По тази причина в английския са въведени три правила, които би трябвало да се спазят, за да бъде оприличено произведението като хайку. Те важат и за българския език:

• Използване на три реда със 17 срички (5-7-5) в тях.
• Използване на kigo (яп. букв. – дума или фраза, описващи сезон)
• Поставяне на цезура в хайкуто – възможно е да бъде препинателен знак – цезурата има за цел да противопостави и сравни две събития, картини или ситуации

Още информация, етимология и история на хайку, можете да откриете в Уикипедия. За съжаление е на английски, а българският вариант е твърде кратък и не съдържа почти нищо, което може да помогне на някого…

През май, 2004 със следната статия е стартирал един блог. Аквариуми, риби, зелени неща, плуващи из водата, никак не бях впечатлен, когато зърнах този пост като първи в един от любимите си блогове. Това е “Како Сийке, не съм от тях!” на Петър Стойков. Занимава се с аквариуми, работи нещо (така и не разбрах какво), има котка и оригинално мнение. Това са обикновени неща, за които той пише почти всеки ден. А защо ми харесва? Дори да се абстрахирам от хилядите му посещения дневно и некомерсиалната му цел остава нещо много важно. Този човек може да пише и, по дяволите, прави го добре.

Всеки негов пост ме зашеметява и това изобщо не е преувеличено. Четох как си е купил матрак, а после и аз търсих в сайта на “Тед” ново легло. Четох за котката му без капка ум и това ме забавляваше. Четох за скинарите и се смях с глас. Наистина, Петър Стойков има дарбата да хване читателя само с две думи.

Но защо го включвам като специален пост в Литературата Днес? Отговорът е прост. Мисля, че този блог е чудесно решение за четене и учене как се пише заразяващо. Той е хиляди пъти по-добър от много книги и, по мое мнение, далеч надхвърля силата на всяко едно списание. И това не са неоправдани похвали, това е моята оценка за умението на блогъра, който може да се нарече Първия професионален блогър в България. Четете “Како Сийке, не съм от тях!”, това е съветът ми.

Лична оценка за блога – 9,5/10.