В един разказ на Кафка се разказва за акробат на трапец. Артистът е фанатичен, когато става дума за трапеца му – храни се и дори спи на него, без значение има ли представление или не. Когато циркът отива в друг град – акробатът едва пътува с влака – в отделението за багаж в купето, свит, притеснен и очакващ пристигането, за да се качи отново на трапеца, който е първото нещо, което се прави в цирка след издигането на шатрата. Един ден обаче, по време на едно такова междуградско пътуване във влака, импресариото, който пътува в купето заедно с акробата, го чува как започва да хлипа и да плаче тихо. Оказва се, че артистът иска втори трапец – и не може да проумее как досега се е справял само с един.
Кафка е удивителен в предаването на чужди емоции в кратки разкази – а метафората с акробата превърна текста в един от любимите ми.
Мислейки си как да започна да пиша за „Измислици” на Борхес (а и въобще за него) натрапчиво се появяваше мисълта за разказа на Кафка – защото аржентинският писател е точно вторият трапец в литературата, без който осъзнаваш в един момент, че не можеш и нищо вече не е същото.
„Колибри” правят чудеса, когато най-накрая издават една от най-ранните книги на великия американски писател Труман Капоти. „Дървото на нощта” е сборник с осем разказа на Капоти от периода 1943-1949. Публикуван е през 1949г, непосредствено преди написването „Лятна разходка”, която бе издадена посмъртно за Капоти преди няколко години. През 1948г. Труман Капоти написва и издава „Други гласове, други стаи”, романът, с който влиза в очите на критиците и читателите, които си удивляват как е възможно 24-годишен автор да напише толкова добра книга. От своя страна, години по-късно в предговора си към „Музика за хамелеони” Капоти описва дългите си юношески години, в които неуморно е тренирал писателския си стил, за да има на 24 възможността да сътвори роман като „Други гласове, други стаи”.
Скорошни коментари