Дългоочакваната, поне от мен, втора книга на Димитър Ганев е вече факт – както беше и „Безлични истории“, това е възхитителен сборник с разкази – този път те са значително по-зрели като съдържание, но за сметка на това чистотата на стила от първия сборник вече се е изменила в малко по-типичен художествен рисунък – типичен за Димитър, предполагам, защото нямам спомен да съм чел български писател, който пише по този начин.

„Следобедите на ленивия любовник“ съдържа 16 разказа – и почти всеки от тях е за любов, за впечатляващото изкуство на прелъстяването, което хора като Байрон, Киркегор, Оскар Уайлд оформят още през ХIX век. За съжаление, някои от парчетата в сборника не са нещо особено, а са чисто и просто приповтаряния на стари истории – и по-лошото, на истории, разказани в същата книга.

Read more »

Радослав Парушев е един от най-силните разказвачи в съвременната ни литература – и го доказва с пета поредна книга. Следвайки традицията си да редува разкази с роман, Чарли ни показва третия си сборник след „никоганебъдинещастен“ и „Project GigaMono“ – „Животът не е за всеки“ – дума да няма, претенциозно заглавие. Преди да започна да чета си казах, че първата ми асоциация е, че ако не ми хареса, бих написал за нея – „Писането не е за всеки“. Е, това е вярно, но Парушев определено се справя повече от добре.

Read more »