Има някои вечни книги. Те не са шедьоври в стилистично изражение, не са блестящи психологически изследвания, нито са книги, които изследователите разглеждат с пуфтене и пишат аналитични томове, чийто обем многократно надхвърля този на самите произведения. Не, не става дума за тези творби, а за вечните детско-юношески книги – онези, с които всички ние сме израснали, препрочитали сме много пъти и сме се възхищавали на изключителните неща, които те са ни дали. Астрид Линдгрен, Алън Милн, Луис Карол, Шарл Перо, Джани Родари, пък дори и Жул Верн… Тези, а и много други, са авторите на детско-юношеската класика, която всеки от нас познава и обича, която ни е отворила вратите на литературата и ни е подканила да минем през тях.
Read more »