Четири пъти изтрих уводната реплика на този материал и в крайна сметка се убедих, че не мога да намеря точно и грабващо въведение. Затова просто ще започна с това, че Милорад Павич е изключително интересен автор.
„Уникат” е книга със сто различни финала – това обаче не е най-важното. Самите финали не са нещо особено и съвсем спокойно биха могли и да се навържат вертикално, а не както Павич ги е поставил – хоризонтално. Самата методика на писане обаче, начинът, по който читателят влиза в действието буквално отвсякъде и бива обграден от иновативните решение на писателя – просто са несравними.
„Уникат” например се занимава обстойно със сънища – преплитане на сънища с реалност, паралелно представяне на сънища, продължаване на сънища – все неща, с които не всеки писател би се захванал.
Романът е постмодерен точно колкото и други на Милорад Павич – „Вътрешната страна на вятъра”, който може да се чете и отзад напред и представя две различни гледни точки за едно събитие; „Последна любов в Цариград”, където имаме действия в карти Таро; романи кръстословици, ребуси, какво ли още не…
„Уникат” е много увлекателен роман – не го оставяш, докато не си го изчел до самия край (или до стоте му края). А начинът, по който е написан, е запленяващ.
Откъс от книгата можете да прочетете на сайта на издателство “Колибри”.
Comments are closed.