Карлос Руис Сафон е майстор на писането – по този въпрос две мнение, струва ми се, няма. Испанският писател изпипва всеки детайл с изключително изящество, не хаби думите си за излишества, не оставя и пукнатини в словото си. Героите му са ярки, запомнящи се и живи (е, в случая с „Играта на ангела“ това звучи двусмислено, но все пак…) – това са герои от нашето ежедневие, усещат и чувстват същите неща като нас и ни карат да ги мразим, да им симпатизираме, обичаме. Нещо повече – карат ни да се люшкаме непрестанно в оценките си към тях и никога да не сме напълно сигурни кои са, защо са такива и трябвало ли да е постъпят точно така. Което впрочем са и въпросите, които ежедневно задаваме на самите себе си.

Read more »