Предначална уговорка: Никога не съм бил фен на коледното настроение.

Мразя ужасното струпване на хора, джингъл белс навсякъде и купищата уродливи движещи се фигури в човешки ръст на Дядо Коледа. Покрай това през годините станах и неособено голям фен на празника и на коледния дух, вкупом с ценностите, които би трябвало да носи.

Но нещо в сборника „Поздрави на Дикенс“ ме привлече – познати имена сред авторите в антологията, сладкото заглавие или пък лапландски червената корица. И го изчетох – но част от историите вътре ме отказваха по някое време и не ги довършвах. Отсега предупреждавам – за нещата, които не довършвах, дочитах през ред или просто не харесвах, изобщо няма да говоря.

Read more »