Знам, знам, много късно започнах да чета Ромен Гари.
Трябвало е преди години, той е основа, той е това, той е онова. Все едно ми е – прочетох Ромен Гари сега и ако се изключат някои дребни детайли, категоричен съм, че „Лейди Л.“ няма да е последният ми негов роман.
Сещате ли се за Викторианските романи? Лично аз никога не съм ги харесвал, винаги са ми били скучни с цялата си префърцуненост, етикет и моделирани по него човешки драми. Някак така и не стана моя жанр – и просто го отписах.
Сега Ромен Гари ме върна в това време, и то не само чисто сюжетно, но и, струва ми се, отчасти и стилово. Гари запознава с 80-годишна благородница във Великобритания – която има внуци на най-високите нива в изпълнителната власт, армията, Църквата, банките.
Скорошни коментари