Когато за пръв път зърнах в една книжарница това заглавие, взех го в ръце и си казах, че е някаква приумица на самозван “учен”, решен да изкара малко лесни пари. После обаче внимателно прегледах съдържанието на речника, зачетох се в някои от статиите му и мисля, че ми допадна. Звучи много интересно, получава се нещо като компилация между основните митологеми от най-прочутите творби в историята на литературата – Омировия епос, Древноиндийския епос, драмите на Софокъл, Есхил… Не са пропуснати исторически личности, които обаче блестят със своята митична аура, като Жана Д’Арк, Робин Худ, Вилхелм Тел…
Явно редакцията на Пиер Брюнел не е случайна. За съжаление, в момента не мога да си набавя речника. Ако някой от читателите на блога го е преглеждал, нека напише като коментар своето мнение, за да му се насладим всички!
Речник на литературните митове
“Хари Потър и Даровете на Смъртта” – Краят на една Истерия
Онзи ден свърших с четенето на последната, седма част от поредицата за Хари Потър. Спокойно, няма да разкривам нито детайл от сюжета. Ще споделя само усещанията, които ми останаха след като затворих книгата. И, разбира се, това, което ми дойде наум, когато преосмислих цялата сага с публикуването на книгите в България.
Не крия, че творенията на Джоан Роулинг ми доставяха удоволствие. Вярно е, събрани са от повечето митологии по света, заимствани са събития и персонажи от доста места, но има ли това значение след като е постигнат един синхрон между приятно осезание у читатели и страхотен комерсиален успех? Чел съм хиляди пъти по-добри романи, книги с многократно по-възвисен художествен стил, сюжет и послания, но истината е, че има милиони хора по света, с които мога да се обединя единствено на звено “Хари Потър”. Той може да събере всякакви читатели – дори тези, които най-пламенно го отричат.
Конкретно за седмата, завършваща част на хепталогията. Като стил ми се стори малко по-слаба от предните шест, надявам се, че е било от превода, а не от притъпения художествен усет на Роулинг. Но да оставим стила, той не е решаващ при този тип четива. Сюжетът – водещото звено в “Хари Потър”, преди също бе по-добър. Тук като че ли твърде много са deus ex machina-те. Просто на всяка крачка се появяват случайности, които са добре дошли за героя. И дори обяснени по съвсем убедителен начин – провалят малко удоволствието от четенето. Признавам, имаше детайли, които ми харесаха максимално. И само заради тях си струваше да изчета тези 656 страници. Само заради тях, но и за да завърша цикъла, наречен “Хари Потър”. Естествено, препоръчвам, оценката ми – 7/10.
Не смятате ли?
Преиздадоха и "Сейлъмс Лот" на Стивън Кинг
Преди няколко дни издателство “Плеяда” преиздаде един от първите романи на Стивън Кинг. Очертава се нелоша тенденция за повторно издаване на книги, отдавна изчерпани от тираж. Родните феновете на Стивън Кинг отдавна надигнаха глас, че е време някои заглавия, чиито авторски права за България държи “Плеяда”. Хубаво е да видим книги, които в момента се намират само при антикварите, на доста солени цени. Жалко само, че именно това е преиздадената книга. Тя в никакъв случай не е лоша, дори напротив, но определено не е сред най-трудно откриваемите на българския антикварен пазар. За сравнение такива са “Сблъсък”, “То”, “Кристин”, “Талисманът” и много други. Надявам се, че издателството ще преиздаде и тях, но честно казано се съмнявам – напълно е възможно “Плеяда” само да се опитват да отбият номера…
Скорошни коментари