Алис Мънро: Не е нужно някога да се появи роман!

Posted by on October 11, 2013 145 comments

Алис Мънро

Алис Мънро е лауреатът на Нобеловата награда за литература за 2013 г. Канадката има зад гърба си 14 сборника с разкази и никога не е пристъпвала към романа. За съжаление обаче, на български все още не е издадена нито една нейна книга – с нетърпение очакваме това да се случи.

Вижте интервюто, което тя дава за Адам Смит от NobelPrize.org само няколко часа след анонса при кого отива отличието.

– Здравейте, аз съм Адам Смит. Алис Мънро?

– Здравейте. Алис Мънро е. Исках да ви благодаря много. Случилото се е наистина прекрасно за мен, невероятно събитие за краткия разказ като цяло.

– Наистина е. Поздравяваме Ви и ние на свой ред. Как научихте новината?

– Хм, нека помисля. Мотаех се из къщи рано сутринта. Как разбрах всъщност? (Пита дъщеря си Джени, която е до нея в стаята.) О, да, журналисти ми се обадиха.

– И каква беше първата Ви реакция? Помните ли я?

– Не повярвах (смее се). Наистина не повярвах, бях толкова щастлива и все още не мога да се отърся от това усещане.

– Създали сте колосален корпус от текстове за тези над 4 десетилетия…

– Да, така е. Тъй като аз работя основно в жанра на краткия разказ, фактът, че той получава своето признание, е изключително важен и ми се иска да бъде подобаващо отразен.

Read more »

Владислав Христов: Пътят на читателя е не по-кратък от този на поета

Posted by on October 1, 2013 55 comments

Владислав Христов

Говорим си с Владислав Христов за поезията, пътя на пишещия и читателя, за фотографията и кратките прози, ин и ян, редакторите и кориците, смъртта и носталгията в стиховете му. Поводът – излизането на новата му книга, „Фи“. Причината – обичаме разговорите за стойностно изкуство.

Преслав Ганев: Колко време е писана „Фи“ – от първото до последното стихотворение?

Владислав Христов: В разстояние на две години са писани текстовете. Тя се появи като естествено продължение на „Енсо“ и се явява част от една трилогия, която ще приключи с третата книга – „Германии“. Това са текстове, свързани с пребиваването ми в Германия и нещата, които съм преживял в тази страна.

Тази книга ще затвори цикъла от три книги и по-нататък мисля да обърна внимание на кратката си проза. Натрупал съм материал и трябва по някакъв начин да видя как ще се разпознаят текстовете и как ще се оформи с времето книга с кратки прози.

Нещо повече за „Германии“? Тя ще е поетическа книга?

Тя си е стихосбирка, като предишните две и е готова. Искам да си изчака времето, защото поне една година е нужна от книга до книга, за да може да отлежи и в читателите, и в автора. В „Германии“ има доста неща, които излизат две години, след като съм се прибрал – словото и поезията искат повече отлежаване, нещата се появяват години след това, кристализират и могат да бъдат описани в стих.

Read more »

Заредете се с въздух за „Хиляда сияйни слънца“

Posted by on September 26, 2013 78 comments

Забелязали ли сте как книгите понякога ви преследват?

Една книга просто си ви избира и започва да върви след вас. Използва приятелите ви, дори родителите ви, появява се на местата, на които най-малко я очаквате. Книгите могат да го правят с години – точно толкова дълго, колкото им се дърпате. И разбира се, накрая ви хващат. А на всичкото отгоре ви карат да вярвате, че вие сте взели решението да разберете какво искат от вас.

Грешка. Изборът е техен. Добрата новина е, че книгите са благородни – позволяват ви да ги отворите не по-рано от точно навреме. Последната ми „преследвачка“ е „Хиляда сияйни слънца“ на Халед Хосейни.

Read more »