Warning: Declaration of antispam_for_all_fields::addPluginSubMenu() should be compatible with mijnpress_plugin_framework::addPluginSubMenu($title, $function, $file, $capability = 10, $where = 'plugins.ph...') in /home/literatu/public_html/wp-content/plugins/antispam-for-all-fields/antispam-for-all-fields.php on line 336

Warning: Declaration of antispam_for_all_fields::addPluginContent($links, $file) should be compatible with mijnpress_plugin_framework::addPluginContent($filename, $links, $file, $config_url = NULL) in /home/literatu/public_html/wp-content/plugins/antispam-for-all-fields/antispam-for-all-fields.php on line 345

Warning: include(/164911): failed to open stream: No such file or directory in /home/literatu/public_html/wp-includes/class-wp.php on line 740

Warning: include(/164911): failed to open stream: No such file or directory in /home/literatu/public_html/wp-includes/class-wp.php on line 740

Warning: include(): Failed opening '/164911' for inclusion (include_path='.:/opt/cpanel/ea-php74/root/usr/share/pear') in /home/literatu/public_html/wp-includes/class-wp.php on line 740
Литературата Днес | Page 9

Пътешествие към джаза на Харуки Мураками

Haruki-Murakami

Материалът на Арън Гилбрет, посветен на неговото пътешествие в търсене на джаз корените на Харуки Мураками, е превод от Harper’s. Оригиналният текст може да се види тук. Авторът Гилбрет пише документални текстове за New York Times, The Oxford American, The Kenyon Review и Virginia Quarterly Review. Негова е и електронната книга „Това е: Есета за джаз“.

Преди да стане писател Харуки Мураками е бил запален джаз фен.

Той се запалва по стила, когато 15-годишен, през януари 1964, отива на концерт на Арт Блейки и Jazz Messengers в Кобе. По-късно се оказва, че гигът е част от може би най-великия период в 3-десетилетното съществуване на бандата – тогава Фреди Хъбард е на тромпета, Къртис Фулър на тромбона, Уейн Шортър – на саксофона, а Сидър Уолтън – на пианото.

„Никога не бях слушал толкова невероятна музика, бях абсолютно запленен“, ще каже години по-късно Мураками за вечерта на събитието.

10 години по-късно бъдещият писател зарязва университета, за да отвори джаз клуб в предградие на Токио – и да го кръсти на един от домашните си любимци „Котаракът Питър“. През 1977 г., три години след отварянето на клуба, той и жена му Йоко го преместват в централния токийски квартал Сандагая.

В този период, когато барът в центъра цъфти, Мураками пише първите си два романа.

В бъдеще те ще доведат до други книги, които от своя страна със заглавията си препращат към култови джаз парчета – като Dance Dance Dance на Dells и Five Spot After Dark на Къртис Фулър. Музиката несъмнено повлиява писателския стил на Мураками, който неведнъж е замислян според джазовия ритъм, импровизация, изпълнение.

Read more »

„Наръчник на оптимиста“. Ще се усмихвате, ще плачете и ще се влюбите…

Наръчник на оптимиста - Матю Куик

Невъзможно е да започна това ревю от другаде, освен от филма.

Въпреки че някой може да сметне излизането на български на книгата „Наръчник на оптимиста“ за позакъсняло (едноименният филм по романа излезе през 2012, а нашумя силно в началото на 2013 г. заради Оскарите), по-скоро не е така.

Истината е, че много харесах екранизацията (преди около година) без изобщо да предполагам, че е по книга. И хоп, преди няколко дни от „Емас“ научавам, че е тя тъкмо излязла от печатницата, получавам я и я отварям със смесица от:

1) Нетърпение, по дяволите, обичам този филм!;

2) Притеснение, че любовта ми към филма ще ми развали кефа и най-вероятно дори няма да дочета книгата.

Read more »

Аугусто Монтеросо и що е то страхотни кратки разкази

Аугусто Монтеросо

Изтънчен, оригинален, бърз и остроумен!

100 страници безупречни като стил, герои и сюжети разкази – това са „Събрани съчинения“ на Аугусто Монтеросо, новият ми любимец в кратките истории.

Без никакво колебание го поставям до Борхес, Чехов и Карвър. Титаничен майстор на стила, остроумието и краткостта, трите ми любими характеристики на разказа. Божествен!

Във всеки от 13-те разказа гватемалският писател (първият ми гватемалец, а като се има предвид нивото му – може да се окаже и последният) показва различно свое лице и учудва с нова стилистика, изненадваща гледна точка, монолог без пунктуация или егоистично бездарно излято слово.

Read more »