„На изток от Запада“ – истинско бижу!

ОК, не знаех, че има български автори, които наистина пишат толкова добре,

затова може и летвата ми да е била малко ниска. Обаче „На изток от Запада“ на Мирослав Пенков направо ме разби – кошмарно е, че я забелязах и прочетох чак след като се разшумя силно около нея заради наградата на ВВС за къс разказ.

(А за нея преди беше писал Блажев в Книголандия, но незнайно защо лековерно не съм го послушал веднага да я зачета!)

Почитател съм на наистина късия разказ – а Пенков пише по-дълги истории – 20-30 до 50 страници. Това от своя страна му позволява да се изстреля към майсторски висини. Той успява с някаква неумолима тежест да те разходи по протежението на историята си, по няколко пъти да те натъжи или разсмее, а накрая да те запокити така, че да не знаеш къде се намираш.

И това цели осем пъти!

Причината е, че големият обем му позволява да развие невероятни персонажи – например Юки от „Снимка с Юки“, която пристига с българския си съпруг у нас от Щатите, за да зачене ин витро, и много иска да види истински цигани. Или пък обръснатото до голо турско момиче Кемал, кръстено с мъжко име, за да стане майстор на гайди (разказ, който все пак ме спечели единствено с начина си на написване).

„Как купихме Ленин“ пък е типичният емигрантски разказ – с наперения млад българин, заминаващ да учи в Щатите, живее в постоянен спор за комунизма с дядо си, но след поредица от презокеански телефонни разговори… поръчва мумията на Ленин от eBay. Защо? Ще видите!

А веселяшкият „Крадците на кръстове“, който някак е завъртян около стария златен виц за фамозното момче, което ще опикае всички на първия ред? Тази история праща около милионните протести през ’97-ма, разказва за две от много забравени момчета, за един олющен кръст, за заебан мумифициран дядо в църква и три литра вино.

Фаворитите ми обаче си остават първите два разказа – „Македониjа“ и „На изток от Запада“ –

наистина изключителни постижения, след прочитането на които просто си се излягах назад и се замислях с тежко депресарско усещане за безсилие.

„Македониjа“ те отвежда в старчески дом – където възрастен мъж открива стар дневник с писма от първата любов, заминал за Македония комита, на парализираната си жена. Убийствена история за страх, дългогодишен срам, сълзи и едно менче с мляко, от което всичко тръгва. Този разказ трябва да се учи по литература!

И едноименният „На изток от Запада“ – за едно село, разделено от река на българска и сръбска част, които се срещат веднъж годишно за събор… и за нашия главен герой, който изживява пламенна любов на купола на потънала в реката църква с братовчедка си оттатък. Детска любовна история, която тегне върху някого 30 години… Честна дума, от първото си изречение този разказ ме лашкаше като в селски автобус на ръба между отчаянието, разочарованието и страха. Защото какъв писател си, ако не накараш своите читатели да се страхуват за героите ти?

В крайна сметка, докато си вървях през един подлез вчера, си мислех защо този Пенков толкова ме грабна. Чета много къси разкази и харесвам разнообразни автори в жанра – от Реймънд Карвър, Исак Бабел и Труман Капоти чак до нашите си Радослав Парушев, Васил Георгиев, Калин Терзийски.

И реших – Мирослав Пенков разказва истории на живота.

С тъпото клише „истории на живота“ искам да кажа, че той просто не описва неща, които могат да се случат на някого и да бъдат забравени – ако не го довършат, те го променят, дори понякога го правят по-силен.

Но Пенков не си позволява да губи време с маловажни случки.

Няма смисъл да пише, ако не те накара да мислиш например, че след края на историята си в „Снимка с Юки“ Юки няма тихичко да плаче нощем до края на живота си, или след края на „Писмото“ не се е случило нещо необратимо за малко момиченце с психични проблеми.

И стилът на Пенков е страхотен!

Срамота само за коректорската работа – след няколкото дребни грешки по протежението на сборника се стигна до последния разказ, който така е гонел срок за пращане в издателството, че има поне пет изпуснати букви в разни думички. А те, повярвайте ми, просто прекъсват качеството на текста.

Comments

  1. Jivka Jelezova says:

    Така е, съдейки по това, което успях да намеря и прочета.

  2. Al-x4o says:

    Ох, и аз го видях това, че последният разказ беше доста претупан откъм редакторска работа, но просто съм го забравил – простил съм го. Защото беше толкова красив!

  3. Досадното е, че не е редакторска, а баш коректорска – просто изпуснати буквички, запетайки… Иде ти да опсуваш света, че прецакват тоя иначе вълшебен разказ…

  4. Nikolai Uzunov says:

    Миналата година я прочетох. Все още не знам какво й намират хората 🙄 Напълно подкрепям нелегалното мнение (не това в рецензиите) на Милена Кирова, че книгата е загуба на време 😆 😆 😆 Дразнещето в случая беше спекулацията с името на Салман Рушди. Той милият така и така се крие някъде по света, но високо е оценил Пенков, а и го е прочел 😆 😆

  5. […] „На изток от Запада“ на Мирослав Пенков също е явление, но вече не само за българската литература. Осем дълги разкази, доставящи неописуема наслада за подготвения читател. […]

  6. […] там. Завинаги. Прочетете още в webcafe, от Преслав Ганев в Литературата днес, в Библиотеката, при Бранимир Събев, при Книгомана, в […]

  7. […] Ревюта за книгата и при Христо в Книголандия и съвсем прясно от Преслав в Литературата днес. […]

  8. tinder privacy policy

    „На изток от Запада“ – истинско бижу! | Литературата Днес

  9. actual free dating sites that work

  10. polyamore and dating online free

  11. free dating sites for single parents in australia

  12. free afro american dating sites

  13. online dating free trial membership

  14. 100 free canadian dating sites

  15. free dating website toronto

  16. pof.com ™ the leading free online dating site for singles …

  17. safest dating sites for free

  18. easy keto recipes for beginners

  19. dmt chimpanzees on keto diet