Труман Капоти и „Дървото на нощта”

Труман Капоти - Дървото на нощта„Колибри” правят чудеса, когато най-накрая издават една от най-ранните книги на великия американски писател Труман Капоти. „Дървото на нощта” е сборник с осем разказа на Капоти от периода 1943-1949. Публикуван е през 1949г, непосредствено преди написването „Лятна разходка”, която бе издадена посмъртно за Капоти преди няколко години. През 1948г. Труман Капоти написва и издава „Други гласове, други стаи”, романът, с който влиза в очите на критиците и читателите, които си удивляват как е възможно 24-годишен автор да напише толкова добра книга. От своя страна, години по-късно в предговора си към „Музика за хамелеони” Капоти описва дългите си юношески години, в които неуморно е тренирал писателския си стил, за да има на 24 възможността да сътвори роман като „Други гласове, други стаи”.

В българското издание на „Дървото на нощта” са включени и разкази, които не са били поместени в оригиналния сборник – те са и писани след 1949г. За съжаление, никъде в интернет не открих съдържанието на първото издание (ако някой има информация за него, ще му бъда признателен), нито пък дори една рецензия на сборника. По тази причина не мога да съм убеден кои са точно осемте разказа, издадени през 1949 в книга, но за сметка на това съм сигурен, че колибровата 296-странична книга си струва всяка секунда, прекарана с нея – че и с лихвите.

Признавам, че съм силно афектиран от „Дървото на нощта” – дори още не съм прочел всички разкази в нея. Тези, на които обърнах внимание, обаче ме смаяха. Първият например, „Стените са студени” (1943 – Труман е бил на 19!), е впечатляващ пример за чудесна писателска стилистика. Много точно в него се вижда изчистения маниер на писане на късния Труман Капоти, който виждаме в шедьоврите „Закуска в Тифани”, „Хладнокръвно”, разказите в „Музика за хамелеони” (1980 – писателят е вече на 56 и съчетава в сборника и свои стари творби, за да създаде една от най-добрите писателски компилации, които въобще някога съм чел).

„Китара с диаманти” (1950) пък вече загатва за хомосексуалната тема в по-зрялото творчество на Капоти. Едно изречение в разказа ме впечатли много силно. Перифразирам: Те бяха точно като любовници с изключение на факта, че не сливаха телата си. (отнася се за двама затворници) Просто брилянтно.

Излишно би било да сипя хвалби за всеки отделен разказ или за общата концепция на сборника. Той е просто страхотен. Препоръчвам го много, много горещо. Труман е гений.

Повече информация за книгата – на сайта на издателството.

П.П. Единствените ми препоръки към „Колибри” са да стегнат малко коректора си, както и да намерят още някоя снимка на Труман Капоти, че вече на втора тяхна корица има една и съща, мината по два различни начина през Фотошоп.

Comments are closed.