„02. Екзистенциален роман“ – ми не…

„02. Екзистенциален роман“ не е като „01. Неприличен роман“.

На задната корица пише, че за разлика от първия, няма да ми стане смешничко, а тъжничко. Ей затова не вярвам на задните корици – въобще пък не ми стана тъжничко, освен в един мнооого кратък момент.

„02. Екзистенциален роман“ на Ивайло Борисов следва част от принципите на предшественика си, когото много харесах. Обаче като цяло е боклук – и получи най-ниската оценка, която някога съм давал в Goodreads (макар и да съм там отскоро).

Това е като един огромен сборник с есета, палимпсести, както Ивайло ги нарича, с излияния за това, което се случва, което не е готино, не заслужава внимание и трябва да бъде смачкано, за да не превземе изцяло скапания ни живот в пробитата България.

Не ме разбирайте погрешно – аз съм напълно съгласен с повечето от идеите в книгата

(които някой може и да смята за идеи на героя му Бенедикт Томов, но явно не е чел блога на Ивайло Борисов) и подкрепям този тип унищожителен хейт срещу простотията, тесногръдието, еколозите, средностатистическите българо-селяни, житейските путки, консуматорите, гурутата, съседите, които си остъкляват балконите, културтрегерите, феминистките, разследващите журналисти и педалите (без никаква хомофобия).

Проблемът е, че просто досажда – същите неща си бяха и в първата книга, има ги и тук, но в двойно, че и тройно по-голям обем. Реалното действие, реалният роман, в „02.“ сигурно е под 50 странички. Всичко останало са размисли – уж свързани с действието, но просто хаотични парчета изливащи се фекалии срещу ужасните пороци на обществото ни.

Биха стояли великолепно като самостоятелни материали в блог, сайт или в сборник.

Но тук са просто забавно написани текстове, които са всичко друго, но не и роман. А това, че очакваш роман (е, мамка му, това е заглавието!), прецаква цялата работа. Вероятно ако съотношението действие-разсъждение беше по-близко, нещата щяха да стоят съвсем другояче…

Примери въобще не ща да давам – на няколко пъти се разсмях жестоко, но доста по-често внимателно проверявах кога свършва частта и се питах с какво съм наказан да чета едно и също пак, и пак, и пак. Последните 10-20 страници ги минах за около 2 минути, само диагонално и без да имам обичайното гузно чувство, че чийтвам. Нервите не ми стигнаха да понеса толкова мъдрост на едно място.

И пак ще кажа – есетата са читави, тезите са силни и аргументирани, а стилът е готин. Просто са прекалено много, прекалено еднообразни, прекалено предсказуеми (макар че и аз не очаквах в един момент да започне да се хейтва самото хейтене, това беше част от текста от най-висока класа!).

Но че преминават границите на обществено-приетото, преминават ги – евала за което.

И все пак – препоръчвам „01. Неприличен роман“. Този става понякога да си го отваряте и да си прочитате по 3 странички, а след това да го заебавате за още 5 години.

Но колегата Блажев го харесва. Жоро от Библиотеката пък го боготвори.

А ако това ревю не ви кефи – можете да си изберете друго от този блог или да огледате последните от всички останали блогове за книги – на ето тази страница!

Comments

  1. Марин says:

    Авторът е с много цветист език. Интересно дали ще напише някакъв отговор на тази критика в свой стил.

  2. Искрено се надявам!

  3. Едно от нещата, за които става дума в тази книга е, че хората са различни и всеки има право да бъде такъв, какъвто е, и да харесва или не харесва нещо. И това трябва да е нормалното състояние на света около нас. Така че аз реално няма какво да кажа, защото написаното горе е част от нормалния ход на нещата. Мога единствено да благодаря на Преслав, че за разлика от други хора, си е съставил мнение за книгата СЛЕД като я е прочел.

  4. Честито! И аз искам първо да я прочета!

  5. Petar Ivanov says:

    Ивайло, важното е да има хайп и покрай положителните/негативните мнения книгата да достига до нови аудитории…

  6. “подкрепям този тип унищожителен хейт срещу простотията, тесногръдието, еколозите, средностатистическите българо-селяни, житейските путки, консуматорите, гурутата, съседите, които си остъкляват балконите, културтрегерите, феминистките, разследващите журналисти и педалите (без никаква хомофобия).”

    С това изречение общо взето доказваш, че си като почти всички изброени.

    Чудя се кога ще прочета ревю в което автора не звучи като високомерен, елитарен задник. Предполагам, когато хората спрат да се гордеят (и съответно подценяват другите) на база на това къде са родени, с кого правят секс и какъв пол са.

    “без хомофобия” те спасява точно толкова, колкото “не съм расист, мразя само мангалите”.

  7. @Добри,

    Не, пич, просто не си прочел книгата и не знаеш за какво говоря. Става дума за онези педали, които дискриминират останалите – нито аз, нито героят на “02.” сме хомофоби и сме против всякакви алтернативни сексуалности, всеки прави каквото си иска; не се кефим на онзи тип “активисти”, борещи се уж за равни права, но всъщност отхвърлящи хетеротата изобщо.

    И, btw, ако под мангали имаш предвид цигани, те са си от нашата раса, така че не ти схващам примера.

  8. … и само добавка – книгата, както и “01.” ще ти хареса. Що годе за тези неща говори – че не е важно къде си роден и с кого правиш секс, въпреки всеки предразсъдък можеш да си нормален разумен човек или обикновена путка.

  9. Жоро says:

    Е, чак пък “боготвори”… Книгата е свежа, не съм я сравнявал с 01, защото 01 просто не съм я чел и определено ме забавлява много. Но роман не е, със сигурност. И все пак е готино четиво :)