03, 02, 01. Неприличен роман. Ивайло Борисов

 

Ивайло Борисов - 01. Неприличен роман

Има нещо в „01. Неприличен роман” на Ивайло Борисов, което те грабва. Със сигурност това не е дълбок метафизичен смисъл, над който критиците с векове да си блъскат главите, нито зашеметяващо реални и истински персонажи. Откъм стил, разчупеност и иновативност обаче Борисов, когото в блогосферата познаваме като pro01, няма грешка. Или както казва Виргиния Захариева: „Ивайло Борисов става.”

„01″ те хвърля в тъча от смях – на две места се смях така, както не съм се хилил и на „Горният етаж” на Момчил Николов. (Кратка вметка: на едното, там за едноръкия готвач, трябваше да се смея с глас няколко минути и просто не можех да продължа с четенето преди да съм се успокоил.)

Чувството за хумор на Ивайло е страхотно -

от една страна е на типичния сленг, на който си лафим и в живота, а от друга е достатъчно непредсказуем, че да те изненада и разсмее. Разбирането на главния герой в книгата, Бенедикт Томов (wtf), за живота (а съдейки по блоговете на Ивайло Борисов – и неговото собствено) е друг аспект от „01″, който си струва да се адмирира – със сигурност този тип сквернословия би предизвикал у една специална бг-аудитория дюдюкания и анатемосване на пошлата и пропаднала капиталистическа младеж, но всъщност в случая имаме крайно необходимо за съвременната ни литература гледище – и не говоря за политическа, социална, икономическа и сие конкретна крайна гледна точка, а необходимостта от каквато и да е крайна гледна точка. Защото къде преди „01″ сте чели в популярен роман гавра с хората, които спират от уважение на сирените на 2 юни? Е, в един момент Ивайло Борисов явно прекалява с това и си личи от километри, че го прави показно, но това са си рисковете на дебютния роман.

„01″, много ясно, има и един куп недостатъци

Първо, страшно много ненужни елементи. Към края на книгата направо имах чувството, че Ивайло е искал на всяка цена да вкара всяко свое интересно, забавно, свежо писание, пък ако ще то да няма абсолютно никаква връзка с цялостната идея на романа – защото от такива тотално отдалечени от фабула, сюжет и всичко друго там изстъпление, „01″ просто бъка, а това е малко досадно, колкото и готино, смешно и перфектно стилово издържано да са написани.

Освен това малко му куца навързването на основните моменти в повествованието. Завръзката особено е толкова нанизана с бели конци, че се зачудих само как извънземни не се появиха отнякъде в историята. За последната част (преди Финале-то имам предвид) да не говорим – тотална липса на логическа свръзка с останалата част от романа. Малко повече предварителна планировка със сигурност нямаше да е излишна.

Въпреки тези очебийни проблеми обаче, „01″ си е класен роман, па макар и неприличен. Дори да не ви допадне във високия смисъл, така да се каже, със сигурност няма да спрете да го четете на средата, толкова е увлекателен.

(Благодарности на Ивайло, че героят му ме научи на комбинацията блекбуш + стела и по-специално на първата глътка от стелата. Просто съвършенството в течна форма…)

„01. Неприличен роман” е предтечата на бъдещето на съвременната ни литература. Просто си го намерете някъде.

Ако не искате да го имате, НЕ четете откъса от „01″ на сайта на Колибри. Прочитането на извадките от романа със сигурност ще ви накарат да преосмислите нежеланието си за близка среща с вида на Ивайло Борисов.

Очаквайте по-късно днес в специална публикация и новата томбола за награда книга!

Comments

  1. Nezzo says:

    Досега не срещнах нито едно противно на доброто впечатление от тази книга… явно наистина си я бива. Чак се чудя… написана от българин, и то блогър.
    Издигаме се :D

    Само да не паднем много бързо по дупе обратно…

  2. Викам след Ивайло, и някой друг блогър да издаде книжка – я Петър Стойков, я Боян Юруков, я Бранимир (още една) : )

  3. anabellee says:

    И аз харесах тази книга. Неангажира много, а и не е пълна с глупости, но мисля да не става практика всеки “блогър” да издава книга/и…някои от тях са ни достатъчни и с това, което вече пишат…

  4. читател says:

    Не знам защо, но всички навлеци и хамелеонизирани комплексари в новото ни време са от Варна.
    Трябваше да я купя и прочета, за да мога да чукам момата, която ми я препоръча :) Интересна ми беше в началото, защото разбрах какви сексуални хватки ще и се понравят в бъдеще. За малко ми беше дори симпатичен от типа “То не е виновно момчето”. Господ дава това, което си мечтаем … вероятно за да си съдира задника после да ни гледа сейра (това точно по стила на автора звучи, но е за него)
    Иначе … трябва да бъдеш голям цирей, за да не зачиташ корена си и рода си. Трябва да си голям капак, за да не виждаш, че сам по нищо не се отличаваш от тези, дето презираш !
    Крадеш ли – крадеш ! Лъжеш ли – лъжеш ! Комбинираш ли го в авантаджииски хватки – да ! Ма на това бизнес му викаш. Вероятно като си облечеш комплексите в някаква по-лицемерна форма, и те се превръщат в ценни качества :)
    Мразиш тъпите идеалисти … но сам отнасяш боя за … идеали ! Всъщност и ти самият си бияч, и пребиваш до смърт всеки, заради елементарен негов комплекс или алчна страст … или просто щото не си накеф. Човекът, дебютирал в сексуалното поприще с мека пишка, сеещ на 33 по 5 тека на пияна глава ! Големият google дизайнер и арт естет по гравирани пубиси, дето може да изтърпи само при самото ебане, и след това да нарита навън.
    Ами аз обичам обратните на него … някак по-земни са ми. И най-вече, по-безкомплексни.Тея, дето гледат НАГОРЕ всички си приличат, различават се единствено по вида на пубисното окосмяване.

  5. beasta says:

    Първата част на книгата е добра, дори доста. След това обаче хич не ми хареса, за края да не говорим. Едвам събрах сили да я дочета.

  6. критик says:

    книжката е убийствено малоумна. тfова обаче не попречи на ясен атанасов, да го спомене в сутрешния блок редом с другите номенклантурни досадници. ако всеки некадърник реши, да се подмазва на блогерската сган, не знам къде ще му излезе краят.

  7. [...] Повече за впечатленията, които книгата оставя – literaturatadnes.com [...]

  8. Йоанна says:

    Ако ми попадне, бих я прочела само от любопитство и то ако нямам друга книга на прицел (а по-привлекателни книги напоследък имам в изобилие). Иначе откъсът никак не ме грабна. Има едно прекаляване със сравненията и епитетите, което убива самото действие.

    Относно Блекбуш + Стела, аз преди около 7 години открих Джак + Ариана (бирата вече варира) и комбинацията няма грешка :))))

  9. читателка says:

    Леееле, отказвам да повярвам, че това пълно недоразумение е в категория “най-доброто”..Това “нещо” е обида за всяка библиотека! Ако познаваш автора( а предполагам, че единствено от това може да произтече положителен коментар при хора над 16-тина години), моля те, уведоми го, че благодарение на него съм направила най-лошата инвестиция на едни 14 лева евър!