Случайно попаднах на стихотворения от Костас Монтис в интернет. Сториха ми се интересни и исках да прочета още подобни. Оказа се, че тази година е преиздадена стихосбирката му „Кого живея?” от издателство „Стигмати”, в превод на Яна Букова. Това, което не очаквах, е, че текстовете в стихосбирката ще са цялостно различни от публикуваните в нета.
Всъщност голяма част от тези в книгата са не по-дълги от един стих.
Не е изненада, че се занимават с вечните теми за живота, смъртта и смисълът на съществуването. Това, което ме впечатли е, че не задават въпроси за живота, за смъртта, за разума, за произхода на човека, а към живота, към смъртта, към Бог. Понятията са изведени по някакъв начин от своята абстрактност и сякаш придобиват плът. Не задават въпроси, нито отговори, а мълчаливо изслушват. Стиховете преобръщат представите, а заглавието им е половината от идеята или по-скоро действа като имената на герои от пиеса – показва кой говори сега или за кого се говори. Това не е толкова странно, като се има предвид, че авторът е писал и театрални текстове.
С по един стих Монтис провокира читателя да опипа с език зъбите в устата си, да провери за следи от хриле и да разбере, че трябва да уважава червеите, защото въпреки разума си, човекът не е върхът на хранителната верига.
Не разбирам гръцки, но ми е ясно, че Яна Букова е невероятен преводач. А подборът на стиховете е страхотен, дори и заради подредбата – сякаш темите за настроенията, живота, смъртта, произхода и разума се редуват на необходими интервали. Има идеи, които човек не забравя и с каквато и друга тема да се занимава, те се завръщат. По същия начин се редуват и стиховете. Във въвеждащия текст на стихосбирката Яна Букова обяснява подредбата с „неслучайната случайност”, която е характерна за книгите на Монтис.
Той не конструира поетичните си книги като цялости. Поезията му е непрекъснат поток от натрупващи се, взаимодопълващи се, взаимокоментиращи се фрази на едно-единствено стихотворение, което го съпътства през целия му живот.[i]
Костас Монтис е роден през 1914 г. в град Фамагуста и умира на 2 март 2004 г.
КЪМ СЕБЕ СИ
Странно е да ти обяснявам
защо трябва да си щастлив
и ти да се съгласяваш,
и да не си.
[i] Яна Букова
Comments are closed.