Преполовихме списъка със съвети за писане на разкази и вече сме отвъд средата му. Сега следва нещо наистина много важно – правилното използване на обстановка и контекст – това, което отличава обикновения писмен текст от истинския и качествен разказ. Четете го внимателно, освен че е полезен, съветът е и доста интересен.
Съвет №6: Използвайте обстановката и контекста
Обстановката въздейства на читателите най-силно, когато допринася за живата цялост на средата. Затова затворете очи и си представете героите си в пустинята, джунглата и в подземие – къде се вместват най-добре. Това помага за изграждането на баланса между обстановка и герой. Още от самото начало поставете персонажа си на точното място.
Обстановката включва време, място, контекст и атмосфера, в които сюжетът се вписва.
Помнете, че трябва да комбинирате обстановката с героите и сюжета.
Включете в разказа достатъчно детайли, за да дадете на читателите възможността да си представят картината на действието, но нека детайлите наистина да са полезни за самата история. (За пример: не описвайте как Мери заключва предната врата, прекосява двора, отваря гаража, напомва гумите на велосипеда си, качва се на него – нито един от тези излишни детайли не предполага, че тя излиза на пътя без да се огледа.)
Използвайте две или повече усещания в описанието на обстановката.
Вместо да информирате читателите за времето, статистиката на населението или колко далеч е бакалията, заменете описателните детайли с такива, които да позволят на четящия да преживее сам пътя, който героят извървява.
Пример: Пребиваването ни в пустинята беше в нещо като образователен контраст с прежурящата жега, пясъчните бури и безоблачното небе, придържащо огненото слънце. Редките порои бяха повод за празник, защото напълваха, макар и за кратко, циментовите корита на акведуктите с неудържими притоци от вода. Виещите се около нас реки от пясък нахлуваха към белезите от човешкия прогрес във величествения район на Финикс, разбивайки се мощно в солидни бетонни и стоматени конструкции. Палмови клони висяха над главите ни, а кактуси ни приветстваха със своите трънливи лапи.
Не пропускайте да прочетете и предходните пет съвета:
Много ценни съвети и на практика наистина гарантират успех… Е, освен техника вероятно трябва и талант 😉
Разбира се, че трябва талант…Аз обаче разчитам на това, което Томас Алва Едисон набляга – 99% работа и едва 1% талант. Много рядко Господ Бог дава 99% талант….
Да, наистина не става само с талант. Налага се много четене, писане и работа в стилово и езиково отношение, за да можеш да въплътиш таланта си в думи 🙂
Темата за таланта е доста спорна. Аз винаги съм твърдял, че доброто писане се дължи на страшно много четене и добра синтетична мисъл, колкото и да са ме убеждавали, че имам талант. Добри съвети. Чък Поланик прави нещо подобно в сайта си с месечни есета на различни подобни теми (chuckpalahniuk.net – изисква регистрация)