10 съвета за по-добро писане на разкази: Пишете многозначителни диалози

Писането на диалози е много важно за качествения белетристичен текст. То е петият съвет от поредицата от десет, които публикувам тук от известно време. Те са превод от този сайт. Разгледайте внимателно следващите съвети. Дори да не станете майстори на перото благодарение на тях, то поне ще откриете нещо полезно за бъдещото си творческо развитие!

Съвет №5. Пишете многозначителни диалози

“Позволете на читателите да усетят паузите между изреченията. Дайте им да видят навеждането им, нервното чупене на пръстите, погледа им, кръстосването на краката”Джеръми Стърн

Диалогът е това, които героите си казват един на друг.

Добре е за всеки говорящ да се отделя по един абзац, в който да е отделено място за това, което героят казва и прави. Ето пример:

“Къде отиваш?” Джон изсумтя, поглеждайки към площадката. “Отивам към пистата.” – Мери тръгна към вратата, задържайки погледа си в напрегнатия до пръсване Джон. “Не отново” – изправи се той и изпука кокалчетата на пръстите си. “Вече превишихме лимита на кредитните карти!”

Този параграф е объркващ, защото не е ясно къде свършва речта и обясненията за единия герой и къде започват те за другия.

“Къде отиваш?” – нервно попита Джон.
“На хиподрума,” – отвърна Мери, чудейки се защо Джон изглежда толкова смутен.
“Не отново,” – каза мъжът, пресмятайки как ще успеят да платят месечния си наем. “Вече превишихме лимита на кредитните си карти.”

Вторият пример е технически коректен, тъй като използва разделянето на абзаците, за да покаже разговора от двете страни на диалога. Описателният текст между речта на героите обаче в повечето случаи е безполезен.

“Джон попита нервно” е пример за “разказване”. Авторът би могъл да напише също и “Джон попита много нервно” или “Джон попита толкова нервно, че гласът му потрепери”, но това няма да направи моментът по-ефективен.

Как авторът да навлезе в ума на Джон и да изрази мислите и емоциите му, но без да ги казва пряко на читателя? С подразбиране. Това е посочване на детайл, който провокира у читателя картината на нервен човек (в конкретния човек). Например:

“Джон се сепна. “К-к-къде отиваш?”
“Къде отиваш?”, запелтечи Джон, зяпайки върховете на обувките си.”
“Пое дълбоко дъх. Сега или никога. “Къде отиваш?”

И един погрешен подход: “Джон се стегна, пое дълбоко дъх, знаейки, че конфронтацията му с Мери или ще се случи сега или никога няма да настъпи нейния час. “К-к-къде отиваш?” – заекна той нерво, взирайки се в кецовете си.

Запомнете – малкият детайл има огромно значение.

Как може читателят да си даде труд да помисли за случващото се, ако авторът опише всяка подробност внимателно? Много трудно… Затова му дайте шанс да се потруди малко над прочетеното!

Очаквайте скоро и шестият съвет от серията “10 съвета за по-добро писане на разкази” – “Правилното използване на хронотоп и контекст”. Докато дойде и неговото време обаче, можете да прочетете предходните постове по темата: