„Дракула“ на Брам Стокър…

Кадър от екранизацията с Гари Олдман. BG корицата не струва.

Имам мъглявото усещане, че ревюто на „Дракула“ на Брам Стокър няма да е от онези, които пламенно споделям в социалните мрежи.

Хорърът със сигурност не е моят жанр (и все пак не поставям Стивън Кинг в тази категория). Не е да не съм чел ужасии, Ричард Леймън или Лъвкрафт например са ме държали на светло известно време.

„Дракула“ обаче не е особено… страшен.

На фона на това, което се виждали около трансилванската легенда днес, в книжката от под 200 стр. липсват очакваните кървища, съспенс, изненадващо изскачане в мрака или каквото и да е, което да те накара да спиш на светло.

Има два-три момента, в които ми стана напрегнато, но като цяло наивизмът на историята ме отблъсна.

Времето и атмосферата просто са ми чужди – Стокър нещо не успява да ме накара да ги усетя.

(Преди да ме обвините, че не схващам XIX век, ще отбележа, че си имам фаворити от почти всеки век – от „Илиада“ до „Идиот“ в същия този XIX век; просто майсторите на словото си знаят как да предадат мисленето на времето, ако ще и след 2 хилядолетия.)

Накратко казано, никой не може да ме убеди, че „Дракула“ трябва да се мисли като класика или кой знае какво четиво. Вярно, Стокър е показал на съвременниците си какво е да си новатор и навярно бая им е изкарал ангелите, но отвъд силите му е било да го покаже и на хората век по-късно.

И все пак – струва ми се, че за феновете на жанра би било важно да видят откъде тръгва вампирската работа в литература (а за феновете на „Здрач“ – още повече), така че в този смисъл „Дракула“  никак не го омаловажавам.

Не мога да си кривя душата и признавам, че книгата я изчетох с кеф.

Честно, идея си нямам откъде дойде мистериозното удоволствие от прочита. Нито героите ме впечатлиха с нещо (най-малкото с дълбочина), нито действието беше достатъчно интензивно, за да поддържа тръпка, нито пък Стокър е майстор на перото, та да му се дивя на стила.

Структурата обаче си струва да се види – не че е единствена по рода си или нещо такова, но лекотата, с която повествованието се движи между дневниците на героите, кореспонденцията им, телеграми и журналистически дописки, е наистина приятна и достойна за пример.

Допускам и че именно епистоларната конструкция на „Дракула“ е причина романът да съхрани качествата си десетилетия по-късно и макар и старомоден, читателите да продължават да го тачат.

Final summation: Обичате трилъри и хоръри? Вижте „Дракула“. В противен случай май по-скоро няма смисъл.

Вметка: Нали не се чудите защо няма нито ред за какво се разказва книгата? Всеки от нас е виждал десетки интерпретации на Дракула (лично аз съм фен на Гари-Олдмановата), знае сюжета в общи линии, знае за Трансилвания, но ето – в книгата на Стокър е оригиналът на поп-културния феномен граф Дракула*. Защо точно аз да ви го поднасям на тепсия (макар че издавам – доста важен епизод се разиграва на пристанището на Варна)?

*Прототипът може да е румънският психар Влад Цепеш (XV век), но той не е пиел чак кръв, макар и да е набивал де що види османци на кол.

Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )

 

Comments

  1. Elton says:

    Amazing Attractions to SeeNo matter what type of service will suit
    your needs, get your military paphos car hire discount now!

  2. Farmacia On Line, by causing blood vessel dilation, can be attributed to the relaxation of smooth muscle
    in the penis. Duty to enforce laws where violations
    have occurred3.