Дългоочакваната, поне от мен, втора книга на Димитър Ганев е вече факт – както беше и „Безлични истории“, това е възхитителен сборник с разкази – този път те са значително по-зрели като съдържание, но за сметка на това чистотата на стила от първия сборник вече се е изменила в малко по-типичен художествен рисунък – типичен за Димитър, предполагам, защото нямам спомен да съм чел български писател, който пише по този начин.
„Следобедите на ленивия любовник“ съдържа 16 разказа – и почти всеки от тях е за любов, за впечатляващото изкуство на прелъстяването, което хора като Байрон, Киркегор, Оскар Уайлд оформят още през ХIX век. За съжаление, някои от парчетата в сборника не са нещо особено, а са чисто и просто приповтаряния на стари истории – и по-лошото, на истории, разказани в същата книга.
За сметка на това повечето от разказите са страхотни и книгата се чете на един дъх – и то не заради краткия си обем.
Протагонистът (или антагонист, всъщност зависи от гледната точка) в много от случаите е един и същ – но влиза в различни роли, в различни сюжети, среща различни хора (разбирай, жени) и прилага различни стратегии в съблазняването им.
Но разбира се, щяхме да си говорим за нискокачествена литература, ако всичко се изчерпваше просто с това – всъщност пред героите на Димитър Ганев стои много повече от обект за прелъстяване. Те се борят с прелъстяването на самите себе си, защото в крайна сметка защо ти е да съблазниш някого, ако с това не целиш да надмогнеш и прескочиш собствените си възможности и емоции. И при това да го правиш между другото, седейки в кафенето с приятел, на писателски семинар, да пийваш уиски със сода сутрин и дори да успееш да впечатлиш една жена след като вече си спал с нея.
Това последното се отнася до, лично мое мнение, най-добрия разказ в книгата – „Когато вали, очите ти са сини“.
Когато Димитър ми подари сборника си, набързо пробягах по съдържанието и погледът ми моментално се спря върху заглавието на тази история – не зная дали само на мен ми изглежда така, но то само по себе си съдържа крайно впечатляваща поетика и би могло без никакъв допълнителен текст да е напълно завършена творба. Заради това и имах притеснения, че когато прочета този „допълнителен текст“, може да остана разочарован. Е, не останах, това без съмнение е едно от парчетата, които съдържат в себе си завършени персонажи, оригинална история и преливат от задържаната в себе си емоция – изключителен разказ, честно казано.
Като се започва с отличаване на отделни разкази, не може да се пропусне и диадата между „Следобедите на ленивия любовник“ и „Едноличност“ – първият е страшно приятен, неслучайно е дал и името на цялата книга, а вторият му приляга напълно естествено. Всъщност, смятам, че тези два разказа, поставени физически почти в средата на сборника, оформят и цялостния мироглед на този ленив любовник, чийто дух броди в цялата книга и във всеки от разказите, въпреки различните нюанси в тях.
Това е то – ако ви се четат добри къси разкази, „Следобедите на ленивия любовник“ е едно от последните неща, които са излизали и за чийто прочит определено няма да съжалявате.
Сборникът с разкази “Следобедите на ленивия любовник”, издателство “Сиела”, ще бъде представен на 11.01.2012 г. (сряда) в клуб “Петното на Роршах” (София, ул. “Христо Белчев” 8А) от 19 часа. Книгата ще бъде представена от Тома Марков (носител на Златния медал на Европейската академия за поезия) и Васил Георгиев (носител на наградата “Хеликон” за 2011 г.).
Comments are closed.