Енигма в изпълнения с мрак фалос на света

Триста литературни богове, навярно никога не съм виждам такава книга… Обяснявам.

„Енигма“ на Антони Казас Рос тръгва по петите на четирима непознати – наглед съвсем различни един от друг, които малко по малко оплитат пътищата си. Това са преподавател по литература със странна книжна обсесия (за нея – по-долу), млада невинна студентка/барманка, асоциална и няма японка и талантлив и арогантен поет, който си изкарва прехраната с мокри поръчки.

Истински ужас, какофония от различни характери, през които през цялото време прозира един общ глас. Не вярвам да видите този глас преди средата на „Енигма“, в началото той едва доловимо шепти, хваща се за една или друга дума и е загадъчен като бледа нощна сянка. Но после –

бог да ви е на помощ, защото проклетията така закрещява, че може да ти пробие тъпанчетата.

Най-големият недостатък на романа са ужасните диалози – като съдържание те са прекрасни и бях очарован от това с каква лекота ми вменяват едно или друго усещане. Формата им обаче е истинско престъпление – звучат толкова неестествено, не на място, че в един момент се зачудих дали тази книга не е писана през XVIII век, въпреки че е позиционирана в наши дни. (Не мисля, че това се дължи на превода обаче, защото останалият текст се лее почти безупречно.)

Най-големият позитив са десетките, стотици енигми, изскачащи зад всеки ъгъл. Казас Рос изненадва непрекъснато – почти във всяка една от главите (които са от 1 до 4 стр., всяка разказана от някого от четиримата герои) се появява изпипано с перфекционистка интелигентност, които се оплита още повече в общото кълбо.

И еротиката.

В „Енигма“ има дяволски много секс от всякакъв вид – не е чудно, че героите са събират в група, наречена „Философи от будоара“ – Маркиз Дьо Сад е толкова пропит в Антони Казас Рос, че не бих подарил тази книга на майка си.

Жоаким, Зое, Наоки и Рикардо нито за миг не излизат от еротизма, всяко тяхно желание е свързано със сексуална страст… но в това няма и капка хедонизъм, защото те се стремят не към частично задоволяване, а към цялостно единение.

„Всъщност точно за това съм си мечтала винаги: да бъда по-скоро стихът, отколкото поетът. Тялото на Зое е стих, вашето тяло е стих, тялото на Рикардо също и сякаш ние четиримата образуваме една поетична правдивост, изразена чрез сексуалността, сътворила едно голямо тяло, в което четири къса намират своята завършена пълнота.“ (Наоки)

Най-странното е, че колкото и да има в изобилие фалоси, пищни гърди, устни върху влажни вагини, езици в ануси, оргазми, голи невръстни момичета, нежни докосвания и брутални прониквания – в нито един момент човек не чувства, че чете порнография, не усеща нищо нередно и не му се иска омерзен да затвори книгата с чувството, че е прекрачил и собствената си морална граница (като в „История на окото“ на Батай например).

„Енигма“ е ерудиран и интелигентен роман за хармонията между единените различни части –

непотребни за никого сами по себе си. Влизайки в цялото те се превръщат в безполов, асексуален андрогин, способен да задоволи сам в себе си всички свои потребности.

„Светът ни е толкова циничен, че и най-дребният порив към хармония, най-дребният идеализъм се приемат за наивност.“ (Жоаким)

Чувствам се длъжен да кажа и няколко думи за книгите – общата черта между четиримата герои е любовта не само към литературата, но и към самите книги. С това е свързана и обсесията на единия от героите, за която по-горе споменах – понякога той полудява, влиза в книжарница и започва да унищожава последните страници от романи на автори, които убиват героите си, защото не може да понесе писателския им егоизъм.

И в крайна сметка историята около четиримата се извива в грандиозно престъпление,

способно да унищожи с размах основите на литературата – за него няма да кажа и думичка, освен че изпитвам почти физическо удоволствие да чета добре написани книги за книги („Сянката на вятъра“ на Сафон и разказът „Тльон, Укбар и Tertius Orbis“ на Борхес са ми еталони). В случая – изпитах.

Final summation: Ако с думите си досега не съм ви уведил, че „Енигма“ си струва, прилагам и един последен цитат. Не мисля, че библиофил може да остане безучастен към него.

„Да прекосявам книгите мълчаливо за мен бе изненадващо преживяване. Усещах всеки автор и всеки текст по съвършено органичен начин. Книгите имаха пряко въздействие върху цялото ми същество и от време на време се налагаше да им разменям местата. Една книга се молеше да дойде на масата, за да открие този ден читател. Друга искаше да се върне на рафта и да се претопи в анонимната маса. Някои автори крещяха и не можеха да търпят азбучния ред, искаха определено да се спасят от някое фатално съседство и го заявяваха силно на висок глас. Достатъчно бе човек да се вслуша в книгите, за да разбере, че не може да им налага каквото и да било. Една книга е жив организъм със своите нужди, мечти и изисквания. А често книжарниците и библиотеките приличат на приюти за умиращи, в които са струпани едно върху друго видиотени същества.“ (Жоаким)

П.П. Заглавието на ревюто ми е колаборация от името на книгата и цитат от нея.

Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )

YTo4OntzOjk6IndpZGdldF9pZCI7czoyMDoid3lzaWphLW5sLTEzNjIzOTU2ODEiO3M6NToibGlzdHMiO2E6MTp7aTowO3M6MToiMSI7fXM6MTA6Imxpc3RzX25hbWUiO2E6MTp7aToxO3M6MTM6Ik15IGZpcnN0IGxpc3QiO31zOjEyOiJhdXRvcmVnaXN0ZXIiO3M6MTc6Im5vdF9hdXRvX3JlZ2lzdGVyIjtzOjEyOiJsYWJlbHN3aXRoaW4iO3M6MTM6ImxhYmVsc193aXRoaW4iO3M6Njoic3VibWl0IjtzOjIyOiLQkNCx0L7QvdC40YDQsNC5INGB0LUhIjtzOjc6InN1Y2Nlc3MiO3M6MTczOiLQntCaLCDRgdC10LPQsCDRgdCw0LzQviDQvtGB0YLQsNCy0LAg0LTQsCDQv9C+0YLQstGK0YDQtNC40Ygg0YfRgNC10Lcg0LzQtdC50LvQsCwg0LrQvtC10YLQviDQsiDQvNC+0LzQtdC90YLQsCDRgdC1INC40LfQv9GA0LDRidCwINC60YrQvCDQv9C+0YnQsNGC0LAg0YLQuC4g0JTQviDRgdC60L7RgNC+ISI7czoxMjoiY3VzdG9tZmllbGRzIjthOjI6e3M6OToiZmlyc3RuYW1lIjthOjE6e3M6MTE6ImNvbHVtbl9uYW1lIjtzOjk6ImZpcnN0bmFtZSI7fXM6NToiZW1haWwiO2E6MTp7czo1OiJsYWJlbCI7czo1OiJFbWFpbCI7fX19

 

Comments

  1. читателка says:

    Тази книга ме остави със смесени чувства.До малко преди финала бях възхитена и от оригиналността на идеите и от силната еротика, която е по-скоро внушена, отколкото детайлно описана, и от изящния, ерудиран изказ на автора, който възвисява всякакви описания на гърди и т.н. Тогава дойде обаче сцената с Ангела и Рикардо и нейната рецепта за излекуване на “чернотата” от миналото чрез преспиване с мъж и това ми дойде толкова нелепо и не на място, че цялата ми акумулирана емоция се срина…Финалът, бих казала, ме удоволетвори и донякъде изненада. Мисля, че отделни фрагменти и идеи ще запомня трайно, но като цяло не бих я препоръчвала от раз и на кой да е..

  2. […] „Алтера“ няма да сбъркате да си купите „Енигма“, стига, разбира се, тиражът да не е изчерпан […]

  3. Да наистина финала дойде малко не на място, но реално когато човек е на почивка, книгата е супер 😉

  4. cheap cialis generic online

    Енигма в изпълнения с мрак фалос на света | Литературата Днес

  5. cialis pills online

    cialis from india

  6. otc cialis says:

    viagra vs cialis

    cialis online

  7. non prescription viagra

    where to buy viagra

  8. viagra cost

    non prescription viagra

  9. buy generic viagra

    viagra

  10. generic viagra

    non prescription viagra

  11. viagra pills online

    order viagra online cheap

  12. cialis professional vs cialis

    cialis side effects

  13. substitute of viagra in india

    viagra overnight delivery usa

  14. cialis miami

    cialis nasal congestion