„Където се раждат ангелите“ – наистина накратко от Людмила Филипова

Рядкост е да видиш първо издание на български автор на два езика.

Затова и когато първоначално се натъкнах на „Където се раждат ангелите“ на Людмила Филипова първият ми въпрос към Сиела беше – българският и английският текст превод на едно и също нещо ли са или по някакъв начин се допълват.

Отговарям ви – едно и също нещо са, така че ако 128-страничната книжка ви се струва кратка, имайте предвид, че страниците са всъщност 64. Освен това форматът е малък – но пък изпипан перфектно в наистина луксозно томче, което ти е удоволствие да държиш в ръце.

Като започнах да чета „Където се раждат ангелите“ бях на ей толкова да спра

още след първите три страници – нещо натрапчиво ми напомни за дидактичното абстрактно-морално писане на Радослав Гизгинджиев (дано Людмила Филипова не ми се обиди!)

В сравнение с него обаче, тя е доста по-добър автор и по някаква причина успя да ме задържи. Признавам, че за това помогнаха и прекрасните илюстрации към текста, които съзерцавах в някои случаи дори повече от думите.

64 страници в малък формат и с доста илюстрации. Дам, наистина кратка история…
„Където се раждат ангелите“ разказва за една постапокалиптична среда, където Земята вече е унищожена, а последните човеци от векове се шляят безцелно в метална капсула в космоса и сляпо се надяват да попаднат на годна за обитание планета. Центърът на повествованието пък е едно Момче – единственото дете в капсулата, в компанията само на мъже.

Въпросното хлапе има нездраво любопитство към вехтите книги в скромната библиотека

и особено към илюстрация на пещерна рисунка от праисторическото минала на Земята. Най-обича да си лафи с душата на майка си, затворена в стъкленица в своеобразното гробище на капсулата (душата пък тежи 21 грама). Както и сами можете да се уверите – клише след клише.

Самият роман (по-скоро разказ, ако се съди по дължината обаче) следва леко морализаторска линия – хората трябва да са добри, да ги е грижа за останалите и да са се грижили за планетата си преди да я погубят. Не е нетърпимо, щом съм чел до финала, но на места поучителният тон дразни доста – поне заклет противник на екоактивистките каузи като мен.

Финалът, на който явно се залага много, е ОК и донякъде притъпява досадата от късичкото книжле.
Краят, на който според мен Людмила Филипова е залагала като най-силен елемент в „Където се раждат ангелите“, по-скоро се е получил – на мен ми се стори предсказуем и не бях шокиран, но идеята е добра и нюансите в нея могат да минат за изненадващи. Много ясно, няма да ви кажа нищо конкретно за тях, освен че по приятен начин закачат теологията.

Final summation: Книгата би могла да бъде ефектен подарък за дама, която не е от най-ревностните читатели. Самият аз бих си я разглеждал понякога заради приятните илюстрации, а и както вече написах, изданието има чудна полиграфия. Уви, това не е достатъчно и 15-те лева за „Където се раждат ангелите“ се разпределят в солиден превес за формата на книгата пред нейното съдържание.

Преди „Където се раждат ангелите“ бях чел разочароващата „Аномалия“. Смятам да дам и един последен шанс на Людмила Филипова с „Печатна грешка“. Да видим :)

Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )

 

Comments

  1. Johnnie says:

    Изключително слаб автор със скучна история… Абе, явно какъвто бащата, такава и дъщерята – бездарници!

  2. читателка says:

    Много реклама има около тази дама!!!
    А нейните книги най-много трайно да откажат някого от четенето..

  3. Sunny says:

    Само “Печатна грешка” съм чела и това е една от най-досадните и бездарни книги, с които се сблъсквам в последните години. Браво за рекламата, но си остава с това единствено достойнство.

  4. тото says:

    Купих си две нейни книги – по-точно Аномалия и Антихтонът на Данте, и съжалявам, но не стават за четене. Много объркан хаотичен стил, героите схематични, идеите – неоригинални.

  5. [...] Простете ми, че не мога да бъда толкова позитивна, колкото е Преслав Ганев от Литературата Днес. [...]

  6. Кирил says:

    Всъщност, имам чуството, че читателя не е схванал основното в книгата. Авторката просто предава разсъжденията на едно объркано детенце и то доста успешно. Краят е интересен и навява размисъл,но не е нито толкова морализаторски нито се заиграва с теологията, по-скоро се заиграва с уфологията и идеята за пътуване във времето. А колкото до онези дето плюят под коментара, по-добре не си копувайте прекалено задълбочени книги, първо ще ви заболи глава а след това може да напишете пак някоя глупост! Не се излагайте а си четете списания и булевардни романчета!