Що за птица е „Аномалия“ на Людмила Филипова?

"Аномалия" на Людмила Филипова

„Аномалия“ на Людмила Филипова се появи на пазара с изключително мощна кампания – всички медии буквално заляха хората с инфо за предстоящия „нов суперхит“, наследник на Дан Браун и т.н., правиха се специални промота, дори пресконференции – че кога в България е имало толкова широкоотразявана пресконференция по повод излизащ роман? Така де – като се търси в Google заглавието на книгата в комбинация с името на авторката, излизат зашеметяващите 100 хиляди резултата – за сравнение например „Лудост“ на Калин Терзийски, която бе публикувана що-годе по същото време, има под 15 хиляди резултата. Дори адски нашумялата „Project Dostoevski“ на Радослав Парушев, която е отпреди 2 години, едва-едва има 18 хиляди резултата след търсене в Google. (Впрочем при точно търсене на фразата „български роман“ също има страшно малко резултати – даже не минават границата от 50 хиляди!)

Е, да, всички са чували за „Аномалия“ на Людмила Филипова и всички знаят, че тя е „българският Дан Браун“, но книгата просто не струва – въпреки шумотевицата, медиите, пресконференциите и раздаването на автографи в моловете.

Да, личи си добре познатият от „Шифърът на Леонардо“ или „Шестото клеймо“ мистичен тертип на писане (а и от доста по-стари романи в същия жанр), търсенето на загадката, ровенето из древни исторически документи за откриването на тайната на света и избавлението от апокалипсиса. Личи си, но в „Аномалия“ просто не е направено, както трябва. Темата за самостоятелния изкуствен интелект, някои действителни факти и личности, зли папи и мъдри пазители на вековни тайни – тези елементи присъстват в романа, но изглеждат по-скоро плоски, загатнати, елементарни дори. Липсва дълбочината, която да те накара например да седнеш пред компютъра и да се поровиш из интернет, за да разбереш кое е измислица и кое – истина. Просто „Аномалия“ не грабва.

Все пак трябва да призная, че я дочетох – държи в известно напрежение, а сюжетът може и да мине като интригуващ на места. Най-малкото – динамичен е и почти не доскучава въпреки лекотата си. Да, героите са в повечето случаи еднопластови, а развързките – предвидими. За сметка на това финалната развръзка почти ме изненада – затова браво.

Така или иначе, в жанра има десетки далеч по-добри романи. И като сюжети, и като изграждане на персонажи, и като атрактивност на заглавията. За извън жанра да не говорим – ако човек е в малка квартална книжарничка, просто няма причина да посегне точно към „Аномалия“ на Людмила Филипова. Освен ако не е прочел някое адски критично ревю. Или друго. Или това – аз например въобще нямах желание да чета подобна книга, но Валентина от „Аз чета“ и Блажев с громенето си не ми оставиха избор да се уверя и сам.

Comments

  1. Щото си нямаш работа да четеш глупости, затова. Но се радвам, че не си открил вътре нещо, което да те израдва, като знам какво ревю написах за “Машини за любов”… доста контрастно с твоето.

  2. Писал си нещо, но още не е публикувано? Кога да очаквам погрома?

  3. Стоян Митев says:

    @Преслав: Въпрос на вкус! – казало магарето и… (знаеш продължението). Въобще не ми е приятно когато прочета мнения на хора като теб, които се опитват да наложат вкуса си на останалите.