Преди известно време ви съобщих за първата книга на младия Димитър Ганев. Аз, разбира се, бях на премиерата й, купих си я и накрая дори размених няколко думи с автора. Уговорихме се да му взема интервю за блога, след като прочета сборника.

Нещата малко се позабавиха, въпреки че прочетох книгата за една вечер, а освен това леко промених плановете си. Сега ще публикувам тук кратко мнение за разказите в “Безлични истории”, а до 2-3 дни, предполагам, ще проведа и разговора с Димитър Ганев.

На първо място ще кажа, че книгата е на много високо ниво. Наистина се чете на един дъх, почти няма слаби разкази, а стилът на автора, макар да не е съвършен, е една чудесна основа за по-нататъшно развитие.

Лично аз разделям разказите в “Безлични истории” на няколко основни групи - хумористични, трогателни (и двата типа с неочакван край) и импресии. Интересното е, че авторът определено предлага добри завършеци на повечето от разказите си - естествено, част от тях биха били предсказуеми за по-опитните читатели, но цялостното впечатление е положително.

Хуморът също е на ниво - свеж, приятен и интелигентен. Тук се отличават определено “Мъжките времена на съвремемието”, “Момичето, което чака в самотния дъжд” и “Трамваен романс”. Сред трогателните разкази пък силно се забелязват “Продавачът на залези” и, разбира се, “Пепелта от един сън”. Точно за него не искам да пестя адмирациите си - разказът е на наистина много високо ниво и, макар да звучи на места клиширано, му давам висока оценка.

Няколко думи и за импресиите - не ми допаднаха, но това вероятно се дължи на отношението ми по принцип към този тип проза. Затова и ще се въздържа от по-нататъшен коментар за тях.

Това представяне се получи наистина кратко и хаотично, но ми се струва, че е достатъчно добра основа за предстоящото ми интервю с Димитър Ганев. За финал ще спомена, че “Безлични истории” е книга, която трябва да се прочете. На българския книжен пазар ежедневно излизат неща, които не струват - нито времето, нито парите на читателите. А сборникът е точно на другия полюс - не само че се чете бързо и е безкрайно евтин, но е толкова приятен за четене. И е сътворен от 16-годишен писател - факт, който заслужава внимание.

(И още нещо: ако искате да зададете своя въпрос към автора, оставете го като коментар под тази публикация и аз ще се погрижа питането ви да достигне до целта!)

Преглед, Проза