За пореден път се убедих в едно нещо – обожавам творчеството на Джон Стайнбек. Не съм чел много – едва “Улица Консервна”, “Благодатният четвъртък”, “Тортила Флет”, “На изток от Рая”, а сега и “Към един незнаен бог”, но това ми е напълно достатъчно да се уверя в силните си симпатии към писателя. А новият му в България роман по нищо не отстъпва на някои от най-добрите му творби!
Книгата започва слабо. Предполагам, че има хора, които смятат обратното, но моето лично мнение е, че началото съвсем не е най-доброто за автор от класата на Стайнбек. Разбира се, сравнено с хиляди (милиони) други начала на книги, това на “Към един незнаен бог” е силно, но не и когато е поставено редом до други творби на писателя. Както и да е.
Сюжетът се върти около фермера Джоузеф, който напуска бащиния имот, за да отиде в далечна земя, където да основе своя собствена “империя”. Той поставя едни чудесни основи за печеливша ферма и, след смъртта на баща му, братята му и техните семейства се настаняват при него.
Рецензията на задната корица на романа твърди, че Джоузеф е алчен за земя. Всъщност обаче земята е единственото нещо, в което той вярва. Тя заема най-важното място в живота и сърцето му и студенината, която се излъчва от героя, съвсем не изразява вътрешната му апатия или жестокост.
Краят е потресаващ. Друга дума за него не ми хрумва. Действително е точно потресаващ. За съжаление, тук не мога да говоря за впечатлението си от него, защото ще разваля удоволствието на потенциалните му читатели. Единственото, което мога да направя обаче е да препоръчам горещо “Към един незнаен бог”. Определено си струва. Пък и това е Стайнбек.
Comments are closed.