„Птичият събор“, за бога, разгърнете я!

Петер Сис - Птичият събор

Как да пишеш ревю за толкова божествено красива книга?

„Птичият събор“ на Петер Сис е издание, което непременно трябва да подържите в ръцете си. Не е изключено, разбира се, в книжарницата цената от 35 лева първоначално да ви отблъсне. За миг обаче стиснете зъби, хванете книгата и я разгърнете.

По дяволите, ако не простенете от удоволствие!

Илюстрациите са на автора, Петер Сис, хартията е божествена (а той лично я е одобрил за българското издание на „Жанет 45“), а полиграфията е на изключително ниво –подобно в наше издание съм виждал май само при „Изобретението на Хюго“.

„Птичият събор“ е притча, която започва кафкиански („Когато една сутрин поетът Аттар се събудил от тежък сън, осъзнал, че се е превърнал в папуняк…“), продължава в стила на древна персийска приказка и завършва повече от обнадеждаващо.

Аз самият изобщо не съм фен на сантименталните нравоучителни слова,

с каквито изобилства „Птичият събор“. Ако виждах само и единствено текста ѝ (а той е доста малко, при традиционно форматиране би заел не повече от 6-7 страници), определено щях да стигна до края само за кажа с ръка на сърцето, че това е ужасно, че това е Коелю за деца, че това е плах опит с клишета да научиш на добро.

Обаче Сис оставя малкото му лаконични думи да се изгубят из божествения полет на картините му и всяка да попадне на точното си място. „Откак се помня, обичам да рисувам птици, свобода и полет“, пише самият той и нямам никакво основание да се съмнявам – от рисунките му извира само обич, любов, приятелство, а един странен негативизъм, който се прокрадва тук-там, често бива правен на пух и прах от волните пернати. Думите? Думите, просто заковават картините, държат ги на местата им и водят читателя зрител на невижданото пътешествие.

Започнах да пиша врели-некипели, защото съм наистина шокиран от невъзможността да изкажа с думи удивлението си от картината „Птичият събор“.

Ще кажа простичко – по 10-ина минути съм стоял и съм гледал отделни илюстрации

от книгата, виждал съм остроумните им колаборации с дадения пасаж от текста и… просто съм се усмихвал.

„Птичият събор“ е прекрасна, тя е малко чудо за ценителите на красиви книги. Разгледайте я в произволна книжарница, обещавам да зяпнете от изненада (и точно заради това в това ревю не прилагам нито една страница, наистина държа да ги видите сами).

Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )