Ървин Уелш и “Трейнспотинг”/”Порно”

Всички сме чували за Ървин Уелш и споровете дали той има достойнства като писател или не. Дали просто предава депресията и агонията на западналото общество в шотландските предградия или притежава и уменията да пише със стилистично майсторство и да придава дълбочина на героите си. Преди да изкажа обаче мнението си по този въпрос, ще приложа тук един кратък откъс от свой материал в BPost.bg, с който ще представя накратко основните части от двете книги, за които ще поговоря – “Трейнспотинг” и “Порно”.

Първите публикации на книгите в България са съответно от 1998г. и 2002г. и са буквално разграбени. До второто им пускане на пазара бяха достъпни в твърде ограничен брой антикварни книжарници, и то на доста солена цена. След преиздаването си обаче ще позволят на всички желаещи да се сдобият с екземпляр от едни от най-прочутите книги за 90-те години на ХХ век и началото на новото столетие.

„Трейнспотинг” е първият роман на Ървин Уелш, публикуван е през 1993г. след почти десет годишна журналистическа кариера на автора. Преди написването на книгата писателят продава няколко разказа, чиито герои са свързани от упадъчното си приятелство, зависимостта към хероина и опитите им за бягство от бруталната реалност. Тъкмо тези характери са застъпени и в „Трейнспотинг”. Романът е структуриран като кратки истории, разказани от наркотично зависими млади герои (мъже и жени) от Единбургско предградие, поставени сред недоброжелателна и смазваща ги среда. В някои от тях са застъпени сексуални морални норми и в дълбочина е изследвана шотландската национална идентичност, но в центъра на творбата се върти пристрастеността към хероина и алкохола – в някои от частите дори са описани опитите на определени герои да се отърват от зависимостта си.

Самият роман е една блестяща черна комедия, която може да принуди всеки читател да се замисли върху притискащия го и депресиращ околен свят. За „Трейнспотинг” от списание „Рабъл” е употребена прочутата фраза, че това е най-добрата книга писана някога от мъж или жена – заслужаваща да продаде повече екземпляри от Библията.

Девет години след „Трейспотинг” Ървин Уелш пише и „Порно” – роман, който събира прочутите герои от по-ранната книга десет години по-късно, но този път срещайки ги с порнографския бизнес в по-голяма степен. В свое интервю писателят споделя, че дълго време след дебютния си роман се е чудил какво ще се случи с героите, които е сътворил. И в резултат написва „Порно” – книга, която не може да засенчи популярността на първата, но би могла поне да бъде поставена редом с нея.

(с редакции)

Истината е, че това ревю го писах преди да съм чел книгите. След това ги прегледах и мнението ми до известна степен се промени. Бях запознат с филма “Трейнспотинг” – не че много ми допадаше, но не беше и особено лош. Книгата обаче според мен определено е слаба – тя просто е едно разказване на истории и то без особена дълбочина на героите (което за мен е един невероятно важен компонент от всеки роман).

Структурата на “Трейнспотинг” е прекалено мозаечна и, предполагам, единствената стойност на книгата е да пресъздаде ужасната ситуация на наркоманите в шотландските предградия. След това обаче прочетох “Порно”, която е писана девет години след “Трейнспотинг” (в интерес на истината малко не ми се започваше с продължението…)

Оказа се, че за девет години Ървин Уелш е започнал да пише доста добре. “Порно” притежава прекрасна структура, герои, които определено са издържани в психологическо отношение, малко по-дълбок съдържателен план. Изобщо, “Порно” превъзхожда “Трейнспотинг” във всичко. И абсолютно си струва да се прочете. Работата е там, че преди това трябва да се хвърли един поглед и на първата от двете – те са свързани една с друга.

Никой няма да загуби от четенето на тези два романа на Ървин Уелш – напротив, дори ще спечели много, защото, въпреки слабостите, те са част от съвременната литературна култура, която задължително трябва да се познава.

Давам обща цифрова оценка на “Трейнспотинг”/”Порно” – 6,8/10 и ви съветвам да си ги намерите!

Повече за книгите можете да прочетете на сайта на издателите от Colibri: Трейнспотинг и Порно.

Подкрепете този материал като гласувате

за него на свежо-бутона по-долу!

Comments

  1. Никола says:

    Самият факт, че си признавате, че пишете ревюта на книги, които не сте чел, говори красноречиво за това, колко сериозен и добър журналист/критик сте. Току що ми казахте с грандиозна лекота, че си изкарвате прехраната с лъжи. Ваши статии за в бъдеще ще избягвам. Благодаря Ви искреността.

  2. ejjjik says:

    действително изглежда доста несериозно за един критик да признава, че не е чел книгите, за които пише

    но щях за друго да се заям – колко неадекватно е да се пише СЕГА за ървин уелш; колибри го преиздава през 2008, но той е герой на 90-те и точно там ще си остане
    чела съм всичко, писано от него, с изключение на последната – за креватните тайни на майсторите готвачи, и той ми е/беше много любим
    не че е нещо дълбоко, разбира се, та той е прекарал живота си в пиянство, друсане и мачове
    но е забавен
    за разлика от всички, които през 90-те го копираха

  3. Мисля, че съм останал малко неразбран. Единствено курсивираният цитат е текстът, който съм писал преди да съм чел Уелш. Но в него се говори единствено за историята на книгите, отчасти за съдържанието им и известно количество информация, която е всепризната и общоизвестна. Това се нарича преглед и се прави дори ако си чел само резюмето на дадена книга. Останалата част от този материал е правена след като вече съм се запознал подробно с двата романа и съответно съм си позволил да изразя личното си становище си за качеството им.

    Колкото до говоренето за Уелш СЕГА, това не е чак такъв проблем. В крайна сметка всеки писател, писал определен роман преди повече от пет години, е вече излязъл от социален контекст, но това не пречи да се вникне в неговата динамика и смисъл.

    Освен това аз никога не съм имал претенциите да съм критик. Единственото, което правя в този блог, е да споделям личното си мнение за книгите.

  4. Judy says:

    Абсолютно не съм съгласна! “Трейнспотинг” е ВЕЛИКА книга, а “Порно” е едно скапано продължение. Не че последната не ми харесва, но можеше да бъде нещо много повече. За мен нещата, които си изтъкнал като нийни предмиства спрямо “Трейнспотинг” са всъщност огромни недостатъци. Но това ми е малко болна тема тъй или иначе.

    Поздрави за новия вид на блога, страхотен е!

  5. unica says:

    [(цитат):”Структурата на “Трейнспотинг” е прекалено мозаечна и, предполагам, единствената стойност на книгата е да пресъздаде ужасната ситуация на наркоманите в шотландските предградия…”]
    Четена в превод книгата може и да изглежда така, но тя е уникална заради начина, по който е написана, който, да!, не може да бъде пресъздаден в превод, но никой няма право да критикува автора за това. Прочетете книгата в оригинал, ако това ви е възможно, обърнете внимание на това, което прави Уелш с езика, който на пръв поглед почти не прилича на английски и след това коментирайте коя е единствената стойност на книгата. Тя е далеч повече от ужасната ситуация на наркоманите и т.н. Книгата има лингвистична стойност, която в края на 20в. е толкова нормална, колкото и забавна!