Димитър Ганев за поезията, думите, радиаторите и Никол

Димитър Ганев

В самия края на 2013 г. „Жанет-45“ издаде дебютната стихосбирка на Димитър Ганев „Никол слиза по стълбите“. След като през 2009 г. стана най-младият лауреат на наградата за разказ „Рашко Сугарев, след два сборника с проза и второ място на конкурс №1 за поезия „Веселин Ханчев“ през 2013 г., най-после ѝ дойде времето и на Никол. А тя е страхотна и веднага бе оценена по достойнство!

Затова, говорим си с Димитър Ганев – за стиховете му, за редакторите, за наградите, за претенциите и за писането. И, разбира се, за радиаторите, алкохола и радиопиесите по ВВС 4.

Кой стои зад Никол?

Предполагам, че най-вече аз. Може би още десетина човека.

Стиховете са много категорични и остри. На кого би ги препоръчал?

Струва ми се доста нескромно да препоръчвам стиховете си на някого, независимо колко са категорични и остри. Да кажем, че ще се радвам, ако намерят своите читатели.

Бавно или бързо да се четат стихотворенията в „Никол слиза по стълбите“? Всички накуп или продължително?

Няма значение, стига да е съзнателно.

Подреждаш рафтовете на книжарница – до кои заглавия би поставил „Никол слиза по стълбите“?

В книжарниците тази книга обикновено е на рафтове, над които има табелка „Съвременна българска поезия“ или нещо подобно. Другите книги, до които моята е поставена, са написани от съвременни български поети. Ако аз трябваше да подреждам книжарницата, бих постъпил по същия начин. Виждам необорима логика в това.

Какво да очакваме сега от теб – проза или поезия?

Засега още нищо, трябва да мине време.

Никол слиза по стълбите

Живееш в чужбина. Как се справяш с писането на български и не ти ли пречи обстоятелството, че не го използваш активно в ежедневието си?

Не, това обстоятелство не пречи, просто внася промяна. Случва се нещо много интересно с езика, когато човек заживее в чужбина – поне така съм забелязал. Езикът е нещо много лично, независимо къде се намираш, но в емиграция това някак неизбежно се засилва. Думите застават като стени на някакъв вид вътрешен свят. Това оказва влияние не само върху писането, но и като цяло върху самопознанието, доколкото го има.

В интервюто на Бродски със заглавие „Поезията е най-доброто училище за неувереност“ имам един любим цитат в тази връзка: „…пребиваването извън собствения екзистенциален контекст помага да си създадеш по-ясна представа за себе си, за това какво си ти физически и лингвистично“.

Как намираш литературните награди? Спечелил си доста, бил си отличаван нееднократно, има ли това значение за теб?

На такъв въпрос е прието да се отговаря, че наградите нямат значение, че важна е литературата и прочие. И, разбира се, това е вярно, ако е казано без съответната претенция. Според мен в същността си функцията на наградите е подобна на тази на публикациите – един или няколко човека решават, че написаното си струва, и го оповестяват. Това помага на този, който иска нещата му да се прочетат от повече хора. Напълно нормален процес.

Георги Господинов е редактор на „Никол слиза по стълбите“. Кажи ни няколко думи за това какво е да работиш с редактор, при това от такъв ранг.

Като цяло смятам, че работата с редактор е полезна. Най-малкото заради простичкия факт, че обсъждаш книгата си с човек, който мисли как тя може да стане по-добра. В моя случай с Георги Господинов се получи чудесно. Той има не само голям опит като успешен писател, но и като редактор, което е важно. Това, че е от такъв ранг, има значение, разбира се, но по-същественото е, че се отнесе внимателно към всичко, и че се сработихме отлично.

Кога, къде и как пишеш? Има ли значение мястото и времето?

Мисля, че основната работа по едно стихотворение се случва в главата на автора, по всяко време – докато е на работа, на кино, навън с приятели, докато чете нещо. Един вид износване на плода. Най-често тази най-важна работа се случва несъзнателно. Поставянето на думи върху хартия като дейност ми се струва по-второстепенно, дори незадължително. В много случаи не е и препоръчително. Общо взето, ако го правя, предпочитам да съм сам.

Изброй няколко предмета около себе си, за които би написал стихотворение.

Радиатор, капак от кутия за химикалка, корниз.

Има ли нещо, което не можеш да опишеш?

Парламентарно заседание.

А нещо, което не искаш?

Футболен мач.

Алкохол? Преди, след или по време на писането?

Когато ми се допие. Няма връзка с писането.

А музиката? На тишина или на мелодия пишеш?

Най-често на тишина, вписвам се в клишето за спокойната обстановка. Понякога ми се приисква да слушам боботене на различни гласове и си пускам радиопиеса по BBC 4.

Ако трябва да избереш само трима, кои биха били поетите, които са ти оказвали и/или продължават да оказват най-силно влияние?

Никога не съм можел да отговарям добре на въпроси за влиянията. Ако ме беше помолил да изброя сто, сигурно пак щях да се затрудня. Като трябва да са трима, мога да се измъкна, като кажа например Овидий, Омир и Данте, с риск да звучи тенденциозно. Които и автори да посоча обаче, няма да е справедливо, защото най-сериозните влияния са неосъзнатите.

Посочи някои стихосбирки от български автори в последно време, които са ти направили впечатление.

В последно време „Раждане на снега“ от Златозар Петров, „Фи“ от Владислав Христов, „Изброими изкушения“ от Иво Рафаилов.

Премиерата на стихосбирката на Димитър Ганев ще се проведе на 24 януари, в столичното кино Влайкова.

Ако ти харесват нещата в Литературата Днес, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )