„Черната овца“, но само ако не понасяте клишета

Черната овца - МонтеросоНали помните ентусиазма ми от „Събрани съчинения“ на Монтеросо?

След нея набързо си взех и другата книга на шантавия гватемалец, „Черната овца и още басни“, и за нула време изгълтах и нея. Тя е още по-кратичка – 80 страници, барабар с титула, илюстрациите, показалеца и съдържанието и се чете средно за 30 минути.

Разбира се, ако не се броят дългите паузи, в които спираш за препрочиташ любими пасажи (сиреч – цели текстове, тъй като в „Черната овца“ своеобразните басни често са не по-дълги от половин-една страничка), да се кикотиш или да се опитваш да си спомниш къде всъщност си чул това или онова, към което Монтеросо реферира.

С препратки към антична философия, история, класическа и съвременна литература Монтеросо прави наглед леката си четивна проза нещо, върху което си струва да надзърнеш малко по-внимателно. Той по езоповски (но само като форма!) си играе с герои животни и предмети в човешки ситуации, иронизира най-обикновени ежедневни и екзистенциални трагедии и създава с елегантното си остроумие внимателно ти разстройва клетия животец.

Като тук:

„Огледалото, което сън не го хващало“

Имало едно време едно ръчно Огледало, което като останело само и никой не се оглеждал в него, се чувствало отвратително, сякаш не съществува, а може и право да е било, но другите огледала му се подигравали и когато вечер ги приберели в едно и също чекмедже на тоалетката, заспивали като къпани, чужди на мъките на невротика.

Най-хубавото на Монтеросо е, че клишето му е напълно чуждо.

Дори напротив, той умишлено прибягва до него в част от текстовете си, движи ги по добре познат и разработен модел и точно когато изглежда неминуемо да ти се излезе като кофа помия т.нар. вековна поука, получаваш вместо нея прецизен юмрук в ченето.

Накратко казано – ако в някой миг ви се стори, че сте се върнали в детските си години и четете до болка втръсналите басни от някоя читанка, бъдете сигурни, че Монтеросо ще ви изненада. Той просто има непоносимост към не-интересности, не-оригиналности, затлачени стари като света не-ща.

Сюжетите на Монтеросо са концентрирани, бързи, ненормални и адски логични – Монтеросо разказва за Мълнията, която веднъж сглупила да падне два пъти на едно място, за мрежата от сънища на Хлебарката на Кафка, за жабата, която искала да е автентична жаба, за Коня, който разсъждава, че е глупаво конският рай да е под върховенството на бог във формата на кон, понеже всеки знае, че ако конят може да си представи Бог, то той би бил под формата на Конник.

Най-лошото на „Черната овца“ е колко мъничка е – знам, казах това и за „Събрани съчинения“ и навярно липсата на излишество е сред най-важните качества на Монтеросо, но просто читателят в мен ревеше ли, ревеше за още. И разбира се, прочетох от кора до кора книгата 2 пъти, а някои от разказите в нея по доста повече.

Аугусто Монтеросо е абсолютно задължителен за всеки любител на кратката проза.

Още – за всеки ценител на добрите книги. Още – за всеки, който не се смее на вицовете в „Телеграф“. И най-вече – за всеки, който ненавижда поуката, прозираща в литературата, който ненавижда сухия стил, кухото съдържание и клишето във всичките му форми.

Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )