Литературата Днес

Преди някоя и друга година се случи да съм в един и същи бар, в обща компания, с Александър Шпатов. Тогава бях позачитал негови разкази, вече го следях и във Facebook и малко неразчетено се впуснах в [пиянски] обяснения колко е як, колко ме кефи писането му и как нямам търпение да издаде нова книга.

Разбира се, после съжалявах за момента си на слабост, но днес си мисля, че бих го направил пак, ако засека отново Шпатов из София – причината е книга, за която няма как да не сте чули, ако често сте в социалните мрежи или ако четете редовно някой книжен блог.

#НаЖивоОтСофия

Мисля, че това е първата българска книга, чието заглавие е хаштаг – и да не е така, със сигурност е първата, на която хаштагът ѝ отива. В нея има 22 разказа, които са точно такива, както пише и на корицата – кратки и градски.

Има точно 22 лица на София – някои от тях може вече да сте виждали, други тепърва да опознаете, а третида не ви се вярва, че хич съществуват. Ако примерно сте забивали мацка в „Микстейп“ в подлеза на НДК – Шпатов има разказ за вас. Ако сте яли принцеси от „Славейков“ – Шпатов има разказ за вас. Дори да имате история от Петте кьошета – Шпатов ще ви залее с още няколко.

Ако, от друга страна, не сте били в подлеза на СУ, ще го видите много добре през третото око на момичето от София. Или пък ако никога, ама никога не сте си говорили с таксиджия (това не е възможно за столичанин, заклевам се), ще ви дойде един много добър за ОК Супертранс.

Чудите се защо в Младост няма църква, какво има в подземния гараж на моловете и не е ли редно селяните да бъдат изселени от София – Шпатов има истории за това. Бърз тур към летището, съботна обиколка по манастирите отвъд Околовръстното, лениви бири пред Народния, рязане на дръвчета по „Раковска“ – #НаЖивоОтСофия.

Вече казах – 22 истории за града с главно Г, които една с една не си приличат, от които лъха обичния/омразния дъх на София, които преливат от софийски лица, които разсмиват, трогват и предизвикват всички емоции, които можеш да видиш в един градски автобус.

Накратко – с които си спомняш своите собствени истории от София и малко се натъжаваш, че са вече минало, а после се обнадеждаващ, че какво пък, защо пък да по-добри от бъдещите?

А, и още нещо – форматът на разказите. Шпатов доста често просто си лафи с читателите, закача ги с това-онова и вместо това, което искат, им дава далеч по-добро. Играе със заглавията, с бележките под линия, с текста като цяло, не знаеш какво да очакваш от нито една история, изобщо – във всяка нейна част, от заглавието, през текста, до завършека му.

В крайна сметка, какво да очакваш от книга хаштаг, освен истории, които да дописваш?

П.П. Ако някъде някога Шпатов реши да публикува онлайн разказа „Молба за напускане“, бих го споделял толкова упорито, че ще загубя много последователи във Facebook, но ще спечели много читатели #НаЖивоОтСофия.

Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )