Петя Кокудева и „Малките същества”
Вълшебница, излязла от някоя книга с приказки. Носи големи очила и цветни шапки. Всичко в нея подсказва, че историята, която ще чуеш, ще бъде много добра. Своите приказки обаче Петя Кокудева разказва в стихотворна форма. И не принцове и принцеси ще срещнеш, а поредица от странни малки същества. Това, което пише, са „детски стихотворения за възрастни” – измислен жанр, в който се чувства удобно.
Откакто се помни, винаги е писала по нещо, но решава, че иска да публикува нещо свое, когато е на 27 или 28 години. Първото, което споделя с хора, е нейната първа героиня – Лулу. Тя е „момиче с размер на фъстък”, изрисувано от италианската илюстраторка Ромина Беневенти. „Лулу” се появи на пазара през 2011 г.
Докато се създават историите на Лулу, се раждат и други герои. Те живеят във втората книга на Петя Кокудева – „Малки същества”.
Първият от тях е Господин Ентусиазъм, който така и не влиза в книгата. „Имаше една Мърморета, която имаше музей на мрънкането. Тя впоследствие отпадна”, разказва Петя. Отпада и Чудодей, чиято работа е да възпитава чудесата в това да не са мързеливи.
В началото на книгата стоят фазтазмусите. Те са същества, които обичат да изследват грешките. Накратко – те са любопитковци, които откриват нови хоризонти. Нещата, които за много хора звучат като грешки, за фантазмусите са интересни идеи.
„Много са любопитни и не понасят всичко, свързано с рутина, непрекъснато разглобяват, търсят грешките на езика”, разказва Петя. Тя разбира от фантазмуси, защото самата тя е такава. Често открива истории в лапсусите на хората.
„Преди година или две с един приятел пътувахме. Той чу сирената на пожарната кола и каза: „поражогасител” и се заговорихме за това колко хубаво би било да има гасител на пораженията на хората. Такива неща гледат да дочуват и разбират фантазмусите”, разказва Петя.
В крайния вариант на книгата са отпаднали много от лошите същества и са останали предимно добрите. Това не е резултат от нарочна подборка, а просто при работата с редактор някои от съществата са се оказали не съвсем готови. Докато Петя мисли в същества, редакторът на книгата – Екатерина Йосифова, разглежда текста като поезия. Отпаднали са тези текстове, при които двете не са успели да постигнат единодушие по въпроса дали идеята на стихотворението е добра.
Петя определено не пише типични стихотворения. За нея по-интересни са сюжетите в поезията. И въпреки че текстът не се разгръща в класически вид, тя държи на малките истории, които да се запомнят.
![из Малки същества](http://literaturatadnes.com/wp-content/janet2.jpg)
из Малки същества
Формулировката „детски стихотворения за възрастни” казва на възрастните, че те, след като са били деца, винаги ще бъдат.
Това не означава да се вдетиняват, а за Петя по-скоро човек, както има две полукълба на мозъка, така има и зона, която мисли по такъв начин. „Нещата, които ти се случват за пръв път, както в детството; идеята за това да се изненадваш; да правиш някакви абсурдни връзки, защото нямаш достатъчно натрупана информация – всички тези процеси сами по себе си не са детски, а по-скоро са процеси на учене”, казва Петя.
От друга страна, децата са по някакъв начин и възрастни. „Те порастват и са в това непрекъснато – те непрекъснато стават по-възрастни, живеят в света на възрастните, всичко, с което имат съприкосновение – тези неща в моя живот са много по допирателна. И аз се чувствам хем и дете, хем възрастен. Затова си мисля, че може би и другите хора имат такива преживявания”, казва тя.
„Например отиваш на нова работа и си като на първия учебен ден в първи клас – ти си на 35 примерно, но те е страх от това да сгрешиш, действаш опипом, много внимателно да не би някой нещо да не е ок. Това пак е някакво адаптиране в живота на възрастните”, казва Петя.
Децата за малките същества
„Голямото ми желание е да успявам да пиша по-добре за деца”, казва Петя. Въпреки че сега „Лулу” има много читатели и приятели, които са възрастни, за Петя по-естествено е общуването с деца.
Петя доста пъти е чела стихотворенията от „Малки същества” на деца, преди да излезе книгата. Казва, че те доста се забавляват, защото измислят заедно. Тя не просто им чете, а ги провокира да коментират срещата си с определено същество, да кажат как го виждат.
Например в началото може да им даде само името и те да й кажат какво си представят или само рисунката, защото Ромина Беневенти е направила рисунки към някои от текстовете още преди книгата да излезе. Разбира дали едно стихотворение е харесало на децата по това кога смеят повече и къде се концентрират и нещо им е интересно, и къде не. Логично е, че по-комичните, по-естествено смешните неща на децата са им близки, казва Петя.
![из Малки същества](http://literaturatadnes.com/wp-content/janet1.jpg)
из Малки същества
Най-интересната ѝ среща с деца е била училището за незрящи деца в София. Там заедно с децата измислят същества по звуци. „Аз им пусках много кратки звуци. Например вещица, която хърка или петле, което кукурига, или влак и започваме да измисляме какво същество издава този звук и вече градим някаква история от тези звукови елементи. Бях много изненадана с колко ентусиазъм и въображение бяха тези деца”, разказва Петя.
Принцовете и принцесите определено не са интересни за Петя Кокудева. Още от дете тя слуша плочи с приказките на Шарл Перо, но голямата ѝ страст са книжките за животни. Според нея те имат много ясен характер, който може да доловиш, някаква типология. „Когато имаш една мечка, тя стои авторитетно”, казва Петя.
Вероятно затова и темата на следващата ѝ книга биха били животните и по-конкретно – сурикатите. Възхищава се на начина, по който е устроено обществото им. „Много ми се ще да има страхотна книжка със супер илюстрации за тях”.
Петя колекционира илюстрации на детски книги, както и анимационни филми. Интересни са ѝ техниките за стимулиране на децата и на ученето, видовете и типовете училища по света. Извън света на фантазмусите и поезията Петя Кокудева работи в рекламна агенция. На хората наоколо им е странно голям човек да се вълнува от неща за деца.
„Може би няма количествено натрупване на детска литература и много хора в България я възприемат като сладникава. Това е, защото нямаше преведени страхотни автори като Шел Силвърстийн, Туве Янсон. За Туве Янсон не всички са чували. Това са автори с книги, които съвсем не са класически приказки в стил „Дисни” и хората може би имат и по-изместено възприятие за това какво е детска литература”, казва Петя Кокудева. Затова и когато околните чуят, че пише за деца, не могат да си представят какво реално прави.
„За мен детската литература е въображението, качено на таванския му етаж – когато човек стане повече въображение, отколкото ум, а това понякога може да изглежда налудничаво”, разказва Петя. Според нея въображението не трябва да е лукс, измислянето не трябва да е нещо, което правят „криейтив хората”.
„Някои се обявяват за творци и излиза, че другите са обикновени – старая се, когато се срещам с деца, да ги накарам да видят, че те са съвсем способни да измислят”, казва тя.
Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )
Comments are closed.