В отговор на едно огорчение

 

Съвсем наскоро разбрах, че мой текст в Литературата Днес е станал повод за силно огорчение и се разстроих. Оказва се, че ревюто ми за „Рязко“ на Людмил Станев е учудило силно Силвия Чолева от това колко изостанало е литературното мислене у нас – тя се оплака с публичен статус от това в профила си във „Фейсбук“. Тъй като не съм ѝ приятел там и не мога да коментирам на стената ѝ, затова го правя тук.

Първо постът:

И се огорчих. Прочетох преди малко една рецензия, по-скоро отзив, за книгата на Людмил Станев “Рязко” от Преслав Ганев….

Posted by Силвия Чолева on Saturday, July 18, 2015

 

Аз не разбирам много от „литературно мислене“, но мога да допусна, че то не се развива с отказ да се приеме действителността и с публично огорчение от дързостта да се назовават нещата с техните имена. Може би когато някоя книга ни се стори откровено слаба, трябва да си затворим очите, да отбележим 1-2 нейни качества и да си ходим, за да не се обиди някой приятел, колега, съписател? Малък пазар е, да се обичаме, за да не си навредим…

Съжалявам за огорчението на който и да е „истински критик“, че с позициите си на блогър (със скромно количество редовни читатели, които му вярват и досега не са се оплакали, че са подведени) съм застрашил „литературното мислене“ на България и го тласкам към дъното.

Мога да успокоя всички, че няма омерта срещу суперписателите у нас – действам сам, не съм в злосторническа тайна агитка, не съм ченге, нямам самочувствие на всезнайко, а на човек с достатъчно умения да чете и разбира книгите, а след това дори да може да сподели аргументирана оценка за тях, която, за щастие, не отговаря на ограниченията „критически текст“.

Самата Силвия Чолева, признавам, че не познавам като автор, освен от един разказ, който ненадейно си спомних, че съм чел – от броя „Секс“ на „Гранта“. Впечатленията ми по отношение на детайлите са мъгляви, но зная, че за мен беше под средното ниво на броя, което честно и нагледно записах в ревюто си тогава, заедно със съответните мотиви, разбира се. Оттогава не съм имал честта да чета Силвия Чолева, но след като вече ми е и забранено…

Препоръчвам да разгледате още и дискусията под статуса, в нея в общия тон се включват няколко души (включително ad hominem, но на кой му пука). Сред тях са поет, когото съм имал удоволствието да представя с интервю в блога си без да знам, че ме смята за такъв дегенерат и част от „агитка от саботиращи и разбиращи най-добре творчеството“ на „истински кадърните и ценни автори“. Редом е, разбира се и издателят на този поет, който редовно следва непоклатимата морална и съдническа позиция да издава само неща, за които може да получи субсидия (плюс съответния поет, който допускам е сред малкото книги, които пазарът действително одобрява).

П.П. И нещо съществено, което г-жа Чолева явно не е разбрала от ревюто ми. В него посочвам не че не трите други блога с ревю за Людмил Станев имат същата позиция, а това че изразяват позитивна оценка, за разлика от мен. За това и ги препоръчвам, макар и да чета между редовете им лек страх да кажат истинското си мнение.