Не става въпрос, разбира се, за Пенчо Славейков (макар че и него не го долюбвам), а за площад “Славейков” в София, където стават толкова много работи, които не ми харесват, че направо се чудя дали само аз съм някакво изключение или на никого това място не се нрави.
Всеки, който е минавал след 20 часа покрая площада, е виждал купищата боклуци, найлони и кашони от банани, които се варгалят между опразнените щандове и набучените сини олющени колове. Това е една отвратителна гледка и съм убеден, че не е приятна за никого, освен евентуално за някой клошар, който си търси найлон по неведоми причини. А това е все пак центърът на София и не е много редно да прилича на бунище.
Но това е само най-маловажната част от цялата работа. Ще обърна малко внимание първо на щандовете за нови книги. Те са, долу-горе, половината от всички. Както можете да се досетите, на един щанд няма място за неограничен брой книги и по тази причина, на всички тях се разполагат еднакви или подобни книги – тези, които се търсят най-много. Затова доста неоправдано е мнението, че на “Славейков” има всичко. Там изборът е с пъти по-малък, отколкото в истинските книжарници. Да не говорим, че атмосферата въобще не може да се сравнява, а още по-малко да не обсъждаме факта, че по щандовете повечето книги са увити в гадните и мръсни найлончета и човек реално не може да види какво купува. А ако успее да се пребори с продавача да махне опаковката и да разгърне книгата, получава само укорителни погледи, мислени псувни и непристойно отношение.
За антикварните книги на “Славейков” съм малко пристрастен, понеже имам опит в търговията в антикварни книжарници. Познавам няколко търговци на площада, познавам и собственици на типични антиквариати за книги. И мнението ми (вярвам, че е обективно) е, че цените на “Славейков” са крайно надути. Вярно е, че ако човек търси специфично издание, шансът да го открие там е най-голям – търговците имат връзки с книжари отвсякъде и могат да издирят почти всичко, но за сметка на това ще смъкнат и кожата от гърба на клиента.
Освен това е доста дразнещ следният диалог, който може да се проведе до някой щанд:
– На тая книга колко й искаш? – пита клиентът и сочи нещо, чиято реална стойност не надхвърля, да речем, 20лв
– Абе пуснал съм я за 60, но нещо днес съм затънал и мога да ти я дам за 45. По изключение – и намига например.
И клиентът обикновено се чувства раздвоен – възможно е повече да няма възможност да сключи такава изгодна сделка – с 15лв надолу!, но пък и 45 не са малко. И подобни, и подобни.
В най-общи линии това е, което ме дразни най-силно на този така емблематичен площад. Немислимо е според мен той да стои все още под етикета “Книжния пазар”, където КНИЖНИЯ е не само с една главна буква. Време е да бъде развенчан този мит, че това е най-доброто място, откъдето човек може да си купи дадена книга. И е време да се сведат до минимум диалозите от типа “Трябва да си купя еди-какво си – Ами върви до “Славейков”!”
Comments are closed.