Не става въпрос, разбира се, за Пенчо Славейков (понеже него съвсем не го долюбвам), а за площад “Славейков” в София, чиито сериозни недостатъци се опитах да изкажа преди два дни. Някои от вас одобриха позицията ми, други агресивно ме нападнаха, затова реших да поговоря малко и за положителните страни на книжния пазар, които определено съществуват.
Големи благодарности на Judy и Мали, които умело ми опонираха с коментарите си. Част от техните твърдения ще използвам и в този си текст.
Първо, “Славейков” дава синтезираност. Многото щандове с книги на тях винаги дават повече възможности, отколкото една антикварна книжарница например. Все още обаче твърдя, че в един “Хеликон” или “Пингвините” шансът да откриете търсената нова книга статистически е по-голям, отколкото ако я дирите на площада.
Второ, на “Славейков” работят истински букинисти. Далеч не всички там са такива обаче. Част от продавачите са си точно продавачи, за които е все едно краставици ли продават или книги. Има обаче и една част, които са страхотни професионалисти. Например често може да се случи букинист от “Славейков” да обещае дадена антикварна книга за следващия ден. И просто да изпълни казаното. В това отношение има истински търговци. Друг е въпросът, че ще ти смъкнат кожата от гърба. Още по-друг е въпросът, че Големите книжари вече останаха много малко.
Трето, “Славейков” действително е емблема. Някой беше казал, че площадът трябва да се оптимизира така, че да стане едно наистина много приятно място, където хората да могат да задоволят всяка своя четивна потребност. С това съм абсолютно съгласен – няма смисъл да се маха нещо, което може да се направи достатъчно хубаво. В момента името “Славейков” се ползва с малко негативна отсянка. Това с думи със сигурност няма да се промени – трябват действия, които да развият идеята и площадът да заприлича поне малко на кътчето на букинистите от брега на Сена.
Сами преценете този път плюсовете или минусите на площад “Славейков” са повече… Чакам коментарите ви!
Comments are closed.