Харуки Мураками – “Преследване на дива овца”

Шестата книга на Харуки Мураками, преведена на български, “Преследване на дива овца”, за пореден път демонстрира качеството на текстовете на писателя. Винаги ми е трудно да измислям първи изречения за материалите си и просто недоумявам какво по-добро можех да напиша този път. Затова сега ще започна от самото начало.

Повествованието се води от първо лице. Име на главния герой няма. Той е просто Аз, никой така и не се обръща с название към него от началото до края на книгата. Възможно е, разбира се, да греша (и ако е така, моля някой да ме поправи), но съм почти напълно убеден, че героят си няма име. И това е просто една брилянтна хрумка на Харуки Мураками (и не е единствената такава в романа!), която перфектно се връзва с цялостното внушение.

Действието се развива в Япония през 70-те, но авторът невероятно умело вкарва читателя в атмосферата на малките провинциални градчета от Втората световна война. Фабулата не е прекалено сложна, книгата не бъка от изключителни художествени фигури, но едва ли някой (дори най-големите литературни ценители) биха останали разочаровани от света и динамиката, в които писателят ни вкарва.

Както обикновено в книгите на Мураками, в сюжета немалка роля има една котка – традиционен образ в романите му (най-ярък може би в “Кафка на плажа” – поне от преведените на български). Това, към което героят се стреми всъщност е една мистична овца, чиято снимка притежава, въпреки че такова животно не би трябвало въобще да съществува. Аз-ът (извинявам се за некоректното въвеждане, но това ми се струва добро “наименование” за него) е притиснат от обстоятелствата и му се налага да търси овцата, да се впусне в напрегнато приключение, чиято цел е да запази обикновения си начин на живот.

Когато книгата свърши, изпитах разочарование, че няма повече. Не бих казал, че е чак уникална, но определено е нещо, до което човек трябва да се докосне. Героите на Харуки, образите, които създава, атмосферата, в която те потапя, дори стилът (въпреки че е превод не от оригиналния японски, а от английски език) – всичко това са неща, заради които си струва да се прочете “Преследване на дива овца”.

Повече за книгата можете да прочетете на сайта на издателите от “Колибри”.

Comments

  1. А почему статья не подписана ? Кто её автор ?

  2. […] „Преследване на дива овца” преди половин година написах: Когато книгата свърши, изпитах разочарование, че няма […]

  3. […] „Преследване на дива овца” преди половин година написах: Когато книгата свърши, изпитах разочарование, че няма […]