Литературен виц

Преди минути видях, че Христо Блажев в блога си Всичколандия е публикувал един виц и реших доста прибързано да сложа тук и аз един – тематичен. Още когато прочетох историята на Христо се сетих за този, написах две ключови думи в google и – воала! – веднага ми излезе от vicove.com. Ето го и него (с леки модификации от мен):

30-те години. Сурова съветска действителност. В тясно дворче банда дечурулиги ритат футбол. Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, ръката му размахва отчупен крак от маса. Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигенти меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли “Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей.”

В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Ърнест Хемингуей. Той пие дайкирито си с отлежал бял ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли: “За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа.”

Париж, треторазрядно капанче. Скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка проститутка, грозна като смъртта, а той си мисли: “Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков…”

В това време в Москва Владимир Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и крещи: “Ей, хулиганче такова! Само да те гепя и мамицата ш’ти разкатая!”

Comments are closed.