Литературен виц

Преди минути видях, че Христо Блажев в блога си Всичколандия е публикувал един виц и реших доста прибързано да сложа тук и аз един – тематичен. Още когато прочетох историята на Христо се сетих за този, написах две ключови думи в google и – воала! – веднага ми излезе от vicove.com. Ето го и него (с леки модификации от мен):

30-те години. Сурова съветска действителност. В тясно дворче банда дечурулиги ритат футбол. Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, ръката му размахва отчупен крак от маса. Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигенти меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли “Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей.”

В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Ърнест Хемингуей. Той пие дайкирито си с отлежал бял ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли: “За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа.”

Париж, треторазрядно капанче. Скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка проститутка, грозна като смъртта, а той си мисли: “Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков…”

В това време в Москва Владимир Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и крещи: “Ей, хулиганче такова! Само да те гепя и мамицата ш’ти разкатая!”

Comments

  1. Aко не бяха някои дребни незначителни детайли можеше да бъде и правдоподобно 🙂

    Набоков чичара никога не би могъл да гони хлапаци по потник по задните дворове на Москва, защото той е санктпетербурски корен нямащ нищо общо с този град. На 20 години, през 1919 емигрира от Русия и се подвизава в Европа. През 30-те години е неизвестна личност, публикувала това-онова на руски и то под псевдоним. Става известен със заглавия и стил едва по-късно, след като емигрира в САЩ и след като започва да пише на английски.

    Да не говорим, че и литературно и стилово тези три личности нямат нищо общо и едва ли са се терзаели и дори желаели да се четат един друг.

    Но това са подробности. Важното е виц да има, нали така?

  2. Апостол Апостолов says:

    Грешите! Набоков емигрира най- напред в Германия, където се изхранва с уроци по тенис. Успоредно с това, той учи немски и пише на немски. И прави чудеса- успява да издаде две книги на немски, които веднага приковават вниманието на културната общност към него. Чак след това идват огромните му успехи с книгите, написани на английски.

    А вицът е великолепен. Само дето московското пиянде наситина трябваше да бъде някой друг. Шолохов например. Или К. Федин.

  3. Illa says:

    Набокови емигрират през 1919 г., няма начин през 30-те да са били в Русия. Едно на ръка, че са живяли в Петербург, а не в Москва, но това са подробности ))
    Впрочем, казват, че Набоков първо се научил да чете на английски и после на руски. В семейството му се говорело на френски. Вярно, Набоков хич не пасва на вица. В оригинала сигурно е някой друг )