Влюбѝ се в куче, което чете! Това куче знае най-добре пътя до Софийския панаир на книгата в НДК и за нула време ще те преведе с радостен лай през натрупалите преспи на баналната литература към най-добрите книги.
Четящото куче изобщо няма да се трогне от повечето напудрени и бляскави афиши за това или онова, а безпогрешно ще те побутва с муцунка към заглавията, които не трябва да пропускаш – а когато им обърнеш внимание, щастливо ще те облизва по лицето.
Кучето, което чете, ти носи не сутрешния вестник, а „Поправките“ на Джонатан Франзен. То чудесно знае, че вместо криминалната сводка и политическата порнография ще предпочетеш плътния свят и дълбоките литературни образа на американеца.
На каишката на кучето са изписани четири цифри. Но това не е адрес, пише „2666“, защото четящото куче знае, че титаничният шедьовър на Роберто Боланьо непременно трябва да си тръгне с него към къщи и е готово да те дърпа за крачола, докато не се съгласиш.
Кучето участва и в кучешки боеве – но не в клетка срещу булдози с раздрани уши и течащи кървави лиги, а в мрачния подземен свят на Токио. Вместо да пратиш кучето си в смъртоносна схватка в клетка, пусни го да те запознае с Рю Мураками и „Децата от гаровия сейф“.
То може и да познава до болка жестокия свят на Рю, но също така много обича децата – кучето, което чете, си има и едно много специално дете на този Панаир – Александър Баденфийлд с неговите девет живота. Кого да обикне едно четящо куче, ако не най-големия пакостник на света?
Между другото, кучето много обича вечерите с теб пред камината – но за разлика от другите кучета, твоето не само лежи в краката ти, а чака да му почетеш приказна история. Затова и всеки път, когато мине покрай любимия си фантастичен свят на панаира си примира и чака да му почешеш коремчето. Непременно го направи, когато видиш поредицата за Гробището на забравените книги на Карлос Руис Сафон.
Кучето маха с опашка всеки път като надуши нещата, които непременно трябва да прочетеш. То може и да е далтонист, но чудесно усеща цветовете на интелекта, които се разстилат от „Творците на памет“ на Джефри Мур. И ще лае ли, лае, докато не ѝ обърнеш внимание (и не, няма да го разсееш като хвърлиш пръчка).
Кучето, в което да се влюбиш, определено настойчиво ще те задърпа и към „Изобретението на Хюго“ на Брайън Селзник. После кротко ще седне и няма и да се помръдне, докато не склониш и не подържиш в ръце може би най-красивата книга на този панаир.
Разбира се, кучето има и своите слабости – то подивява всеки път, когато види луната. Затова има опасност в някой момент то да се спре и неочаквано да нададе силен страдалчески вой. Бог да те пази, ако минете покрай „И всичко стана луна“ на Георги Господинов… Тогава кучето ти се превръща в истински вълк и вече нямаш никакъв избор.
Кучето, в което ще се влюбиш, не се занимава с дреболии като номерата на щандовете на панаира и обещава по инстинкт да те заведе, където трябва. И все пак, за всеки случаи, по-долу са изброени всички заглавия и автори, които аз и то ти препоръчваме искрено – придружено с техните издатели и къде можеш да ги намериш на XLI Софийския панаир на книгата в НДК – от 10 до 15 декември.
Жанет 45 (щанд №326)
„И всичко стана луна“ – Георги Господинов
„Творците на памет“ – Джефри Мур
„Децата от гаровия сейф“ – Рю Мураками
Милениум (щанд №312)
„Деветте живота на Александър Баденфийлд“ – Джон Бемелманс Марсиано
„Изобретението на Хюго“ – Брайън Селзник
Колибри (щанд №318)
„Поправките“ – Джонатан Франзен
Изток-Запад (щанд №209)
„Сянката на вятъра“, „Играта на ангела“, „Затворникът на рая“ – Карлос Руис Сафон
Рива (щанд №317)
Ако ти харесват нещата в Литературата Днес, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )
Comments are closed.